Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

— Градът със сигурност ще ви хареса, също и покупките. Има много малки пазари, в които се продават хубави сувенири, много различи от онези, които се намират в Англия.

— Аз не съм англичанка — търпеливо обясни Лора. — Идвам от Америка, а американците са много различни от англичаните! — Айша се ококори слисано. — Но винаги съм обичала да опитам нещо ново и сигурно ще ми допадне — с тих смях добави Лора. — И не вярвай на всичко, което се говори за Америка. Ние, американците, сме доста цивилизовани хора… поне болшинството от нас.

— Мислех, че там гъмжи от диви индианци и хората се стрелят с револвери…

— Е, не е чак толкова лошо — с усмивка я увери Лора. — В Америка има големи градове, железници и дори електричество и телефон, освен това много други забележителности, каквито в Европа няма!

Момичето слушаше унесено и изглеждаше любопитно да научи колкото може повече, но го чакаха много задължения и то с нежелание излезе.

Пътуваха в открит файтон, Лора и Хелена — снабдени със слънчеви чадъри. Арчи играеше ролята на екскурзовод и им обръщаше внимание на всички гледки и архитектурни забележителности, които можеха да им се сторят интересни. На Лора й направи впечатление, че лицето на Ена изглеждаше измъчено и напрегнато и че тя не преставаше да се върти и кърши пръсти.

— Ена, скъпа, главоболие ли имаш? Не изглеждаш добре. Надявам се, не си пренапрегната заради мен — попита Лора, загрижено оглеждайки приятелката си. Нещо не беше наред, сега бе сигурна в това!

— О, не, не! Нямам главоболие, само горещината… не съм свикнала с нея, това е всичко!

— Но сигурно скоро ще свикнеш, нали, скъпа? — вметна Арчи, обръщайки се с усмивка към нея и обвивайки ръка около кръста й. — Мисля, че те познавам достатъчно добре, за да зная, че умееш да се приспособяваш и с времето можеш да свикнеш с всичко, нали?

— О… сигурно, ти си напълно прав Арчи — прекалено усърдно се съгласи Ена, преди да продължи, заеквайки: — Това е само заради… не съм… не съм свикнала с този климат, но със сигурност скоро ще свикна, точно както ти каза!

— Но, разбира се, скъпа моя — обясни Арчи. — Сигурен съм, че след време дори ще ти хареса!

Неизвестно защо Лора имаше чувството, че зад думите, които двамата си разменяха, се крие някакво тайно значение, но естествено не можеше да сподели съмненията си, въпреки че безпокойството й за състоянието на Ена непрекъснато растеше. Не й беше убягнало и това, че приятелката й избягваше да я гледа в очите, свеждайки поглед върху положените в скута си длани, които видимо се потяха. За миг на Лора неочаквано й се прииска лейди Хонория да е с тях. С непринудения си и прям начин на говорене, тя бързо щеше да прогони висящото във въздуха напрежение. Лейди Хонория щеше да открие какво става и да оправи всичко! „Дали да не й изпратя телеграма“ — мислеше Лора. Трябваше сериозно да размисли върху тази възможност, тъй като видът и държанието на Хелена никак не й харесваха.

— Ако Ена страда прекалено много от жегата… — поде Лора, но Арчи я прекъсна:

— Ах, глупости! Ена толкова се радваше на възможността да пообиколи малките дюкянчета, както ги наричат тук, прав ли съм, скъпа моя? — Той стисна пръстите на дланта й и младата жена кимна като замаяна, без да вдигне поглед.

Малко по-късно те вече се шляеха безцелно из тесните улички, от двете страни на които бяха наредени най-различни сергии. Арчи им препоръча няколко магазинчета, в които, както сам се изрази, не мамели много. Той настоя да купи на съпругата си няколко копринени роби, тъй като заради горещината всички жени в Гибралтар носели тези широки, свободни дрехи.

— А вие, госпожице Морган, може би вие също ще си купите, няколко? Много са модерни… от коприна, брокат и скъпи индийски платове, а някой имат чудесна бродерия.

Докато си пробиваха път по тесните улички, Лора отново забеляза колко зле изглежда Ена и каква нездрава руменина бе избила по лицето й. Би предложила да свършват с разходката и да се приберат в къщата, ако Арчи не настояваше да им покаже всички забележителности на града.

Не след дълго Лора трябваше да признае, че бе привлечена от багрите, шумовете и екзотичните миризми, които ги връхлитаха от всички страни, както и от живописно облечените хора, изпълващи улиците.

По тротоарите на тесните, прашни улички търговците хвалеха стоката си — живи кокошки, топове коприна и китайски сатен, а на всеки ъгъл се предлагаха странни ястия, приготвяни направо на улицата.