Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Фатима, мароканското момиче, избрано от Арчи за нейна камериерка, тъкмо закопчаваше последното копче от роклята й.

— Колко възхитително изглеждаш днес, сладка моя съпруго! — рече той с привичния си оксфордски маниер, с който тя все още не можеше да свикне. — Малкото бижу, което ти нося, ще те направи още по-очарователна и навярно много ще ти отива.

— Благодаря, Арчи — Хелена нетърпеливо се обърна към Фатима, която не преставаше да обикаля около нея. — Можеш да си вървиш, Фатима!

— Но, скъпа — подхвърли Арчи, — след малко отново ще имаш нужда от помощта й… както сама ще се убедиш. — След това я заобиколи и огледа с критичен поглед, който винаги я бе карал да се чувства неловко.

— Знаеш ли, скъпа — с негодувание рече той, — боя се, че роклята, която си избрала за тази вечер, не ми допада особено. Позволи ми аз да ти избера една. Не мислиш ли, че на мъжа трябва да бъде позволено да избира дрехите на жена си и да решава какво й отива най-много?

Преди Ена да успее да отвърне каквото и да било, той се обърна към Фатима:

— Съблечи господарката си — заповяда й той, — докато прегледам гардероба й за някоя подходяща рокля по мой вкус. Побързай… тази вечер не бива да закъсняваме. И… ах, да, корсетът на жена ми трябва да бъде в тон с роклята, която съм избрал… така че можеш да свалиш този.

Фатима вече бе започнала да разкопчава роклята й, когато Хелена успя да се овладее дотолкова, че да се отскубне от ръцете на момичето.

— Арчи! Не зная какво ти е, но аз нямам време тепърва да се преобличам. Освен това не намирам нищо неподходящо в облеклото си!

Графът бе огледат всички грижливо подредени от Фатима рокли, и сега, без да обръща внимание на протестите на съпругата си, извади една тъмна сатенена рокля, покрита с черна дантела.

— Тази тук е най-подходяща за днешната вечер, скъпа моя. Не ми харесва синята рокля, която си облякла. Деколтето й е прекалено дълбоко, а аз не искам съпругата ми да се разхожда из моя клуб, облечена като уличница, която показва прелестите си!

Хелена го погледна слисана и заекна:

— Какво каза? Арчи, нищо не разбирам! Не разбирам и теб. Откакто дойдох тук, ти си… имам чувството, че не те познавам!

— Със сигурност не така добре, както изглежда си опознала симпатичния брат на госпожица Морган! — усещането на Ена, че е част от някакъв ужасяващ кошмар, се засили още повече, когато чу Арчи да казва с тих, заплашителен глас: — От днес нататък ще правиш онова, което ти кажа, ясно ли е? Ще станеш почтена, послушна съпруга, скъпа. Ще се погрижа за това!

Хелена отвори уста, за да отговори, но бе така ужасена, че не можа да отрони нито дума. Ужасът й нарасна още повече, когато Арчи ненадейно пристъпи към нея и й зашлеви плесница… след това още една.

— Млък, по дяволите — изсъска той. — Остави Фатима да те съблече. Разбра ли ме? Или трябва да бъда още по-ясен? — След това заплашително вдигна ръка за трети път.

Прекадено ужасена, Хелена дори не помръдна, за да се защити. Лицето й пламтеше от плесниците, а очите й се бяха налели със сълзи и тя започна да хлипа тихо, подобно на ранено животно. Когато Арчи я удари за трети път, тя извика високо. Стоеше там, неподвижна и сякаш изпаднала в транс, а в главата й всичко се въртеше. Усещаше ледените пръсти на камериерката, която събличаше роклята й, така че сега Хелена бе останала само по корсета и тафтената си фуста, с пламнало от болка и унижение лице.

Но, както скоро узна, това не беше всичко.

— Донеси на съпругата ми подаръка, който съм й купил — заповяда Арчи на Фатима, която се подчини, хилейки се подигравателно. — Отвори го! — обърна се той към Ена, и тъй като тя бе неспособна да помръдне, я удари още веднъж, този път по гърдите. — Не ти ли обясних, че ще трябва да изпълняваш онова, което ти кажа? Сега отвори подаръка, който съм ти донесъл… и то веднага, защото не трябва да закъсняваме за приема, нали така?

Хелена се подчини, хлипайки, докато Арчи й обясняваше какво й беше донесъл и за какво служеше то. Фатима вече бе развързала корсета й, така че сега Ена бе останала само по тънката си копринена риза.

— Изработен е от злато, разбира се — весело обясни Арчи, а устните му се разтеглиха в подигравателна усмивка. — Девствен пояс, скъпа моя! Не е ли чудесен? Виждаш ли малката златна ключалка? Само аз ще имам ключ за нея. Така ще бъда сигурен, че за в бъдеще ще си ми вярна. А сега се обърни, за да ти го поставя… със сигурност ще изглеждаш очарователно с него!

Той се засмя жестоко при вида на ужасения израз на лицето й, след това я сграбчи със свободната си ръка за врата и със силен удар в хълбоците я накара да се наведе и притисна лицето й върху тоалетната масичка. Приглушените й викове само още повече го развеселиха.