Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Никога не беше изпитвала неудобство да се съблича пред камериерките си или други жени, но сега, след като свали ризата си и влезе в кръглата медна вана, погледът на момичето я накара да се почувства неловко. Лора прогони това моментно чувство, казвайки си, че като мароканка Айша не е свикнала да вижда бели жени.

Във всеки случай момичето бе изключително внимателно и изглежда мислеше, че от него се очаква да натърка младата жена с ухаещия на сандалово дърво сапун, преди тя отново да влезе във ваната и да измие пяната от тялото си. Междувременно Айша бе приготвила голяма мека кърпа, с която много внимателно подсуши тялото на бялата жена.

Докато я сапунисваше, пръстите на момичето останаха малко по-дълго от нормалното върху гърдите на Лора и най-вече върху зърната им. „Какво от това?“ — помисли си Лора. Все пак, докато момичето я подсушаваше с умели, внимателни движения, Лора се почувства глезена и отрупана с грижи.

Айша постла една кърпа на леглото, след което донесе шише благовонно масло и попита:

— Желае ли госпожицата масаж? Действа много добре, уверявам ви. Когато втрия маслото, то прониква в кожата и я поддържа влажна, така че се вижда само съвсем лек блясък… господата намират това за изключително привлекателно!

„Защо не?“ — помисли си Лора и сви рамене, докато лягаше по корем върху кърпата, оставяйки се в силните, но нежни ръце на Айша, която умело втриваше маслото в порите на тялото й. Много скоро Лора започна да изпитва удоволствие от това непознато усещане и установи, че масажът постепенно освобождава насъбраното в тялото й напрежение. Айша втриваше маслото от петите нагоре към раменете и ръцете, а след това я накара да се обърне по гръб. Маслото ухаеше на жасмин и гардении и действаше удивително успокояващо!

Когато Лора се обърна, мароканката започна да масажира вътрешната част на ръцете й чак до връхчетата на пръстите, продължи от шията към раменете. След това, много внимателно, се зае с гърдите, като обхващаше с пръсти ту едната, ту другата и я масажираше нагоре до зърното, което едва докосваше.

— Госпожицата имат толкова чудесни малки гърди и толкова хубави, твърди, тъмночервени зърна — промърмори тя, докато капваше по една съвсем малка капка масло на всяко от тях. — Госпожицата имат чудесно тяло, наистина чудесно!

Лора вече се чувстваше замаяна, а дланите на Айша продължаваха изкусно да я масажират — надолу до корема и тъмния триъгълник между бедрата, след това надолу по краката и обратно нагоре, докато не достигнаха вътрешната страна на бедрата, където поспряха за кратко, преди отново да продължат. След това Айша взе шишето и отля малко масло между бедрата на Лора, масажирайки я с леки, нежни като полъх от пеперудени крила движения. Отначало пръстите на момичето едва доловимо докосваха срамните й устни, а след това, сякаш окуражени от отсъствието на реакция, проникнаха малко по-навътре.

— Госпожицата е хубава навсякъде… да, навсякъде — шепнеше Айша, без да прекъсва с нежните, галещи докосвания, които почти хипнотизираха Лора, докато изведнъж отново не я връхлетя усещането, че е наблюдавана от някой безмълвен свидетел. Но когато рязко седна в леглото, не можа да открие никого и си наложи да се овладее. Трябваше да признае, че на Айша й се бе удало да я възбуди с нежните си, умели длани.

— Благодаря — рече Лора, опитвайки се да скрие вълнението си. — Беше… много приятно и отпускащо. Но вече е време да се обличам за приема.

На устните на Айша заигра усмивка. Момичето наведе глава и отстъпи крачка назад.

— Разбира се, госпожице. Ще ви помогна при обличането, ако ми кажете коя от роклите бихте желала да сложите тази вечер. — След това тихо добави: — Тук съм, за да направя всичко, което госпожицата поиска от мен.

„Боже мой — мислеше Лора, докато Айша, която, движейки се бързо и безшумно с босите си нозе, разстилаше роклите й пред нея. — Бих искала да зная какво мисли за всичко това Ена… ако нейната камериерка е също толкова любезна, колкото моята, разбира се.“ Надяваше се скоро да се видят с Ена, за да могат да си поговорят В този момент, измъчвана от непознати чувства и импулси, които заплашваха крехкия й душевен мир, Лора имаше нужда от някого, с когото да поговори. Трябваше да се довери някому и се надяваше, че Хелена ще побърза и скоро ще бъде готова с обличането.

Хелена наистина бе напълно облечена и се радваше на възможността да поговори с Лора преди приема, когато в стаята, както винаги безупречно облечен, влезе съпругът й. Ена забеляза в ръката му малък, плосък пакет, обвит в сребриста хартия. Когато графът постави пакета на тоалетната й масичка, Ена, която никога не бе получавала подаръци от него, искрено се учуди.