Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

— Аз също съм нещастен — тихо обясни Франко. — Не зная дали си помисляла за това, Лора, но мъжете също имат чувства… И ако Ена е нещастна, вината е нейна! Още веднъж я помолих да дойде с мен, но тя избра съпруга си с проклетата му титла и живота, с който е свикнала! Както вече ти казах — продължи той със същия горчив тон, — изглежда съдбите ни доста си приличат. Но трябва да знаеш, че няма да стоя и да гледам как тя и мъжът й посещават приеми или посрещат гости. Само щом те оставя във вилата им в Гибралтар, възнамерявам да се отправя към Алжесирас. След това, на път за Кадис ще се срещна с Трент, в Мадрид, в дома на един господин, разполагащ с информация, която би могла да представлява интерес за господин Бишъп. — Франко се сбогува с церемониален поклон. — Кажи ми, ако имаш нужда от мен, сестричке. Но ако искаш моя съвет, помоли принца да ти позволи да слезеш на брега. Освен ако, подобно на Ена, не обичаш да страдаш! — След тези думи Франко се отдалечи с широка крачка.

И тази вечер както обикновено, въпреки отсъствието на четиримата гости, слезли в Кадис, пасажерите на „Британия“ се събраха, за да вечерят заедно. На следващия ден щяха да достигнат Гибралтар, където в Пал Мал Клъб щеше да се състои голямо празненство в чест на Уелския принц.

Албърт Едуард, принцът на Уелс, седеше начело на трапезата, сервирана в пищния салон на кралската яхта. Както обикновено от дясната му страна седеше госпожа Лентри, а мястото от ляво бе отредено на графиня Седжуик. Франко Морган бе заел все още свободното място до Хелена. Лораси играеше с ветрилото и се опитваше с изкуствен глас да поддържа вежлив разговор със седящия срещу нея майор Ийгън, приятел на принца.

В задушевната атмосфера на малкия салон, тази вечер негово кралско височество бе в приповдигнато настроение. Госпожа Лентри също, както изглеждаше. След вечеря принцът настоя присъстващите да се разходят по двойки по палубата, за да се полюбуват на звездното небе и луната. Разбира се, госпожа Лентри почти веднага увисна на ръката му. Миг по-късно майор Ийгън пристъпи към Лора и й подаде ръка. Останаха само Франко и Хелена, така че графиня Седжуик трябваше да приеме, въпреки че я мъчеше главоболие и копнееше да се прибере в каютата си, вместо отново да стои толкова близо до него и да усеща мускулите на ръката му и лекото докосване на неговите пръсти.

Протоколът изискваше двойките да спазват подобаваща дистанция помежду си. Междувременно Уелският принц бе обвил ръка около кръста на госпожица Лентри и двамата се разхождаха пред останалите. Принцът очевидно се наслаждаваше на пурата си и си шепнеше със своята дама, на което тя отвръщаше с усмивка, а понякога избухваше в смях. Останалите двойки бяха принудени да се движат съвсем бавно, да спират често и да гледат шумящата около кила вода или звездите. Лора и майор Ийгън, които се движеха пред Франко и Хелена, изглеждаха потънали в оживен разговор и не само на Хелена, но и на Франко не бе убягнало, че навеждайки се над перилата, Лора се притискаше прекалено плътно към елегантния майор.

— Проклятие! Вече изобщо не мога да разбера сестра си! — неочаквано скръцна със зъби Франко. — Държи се като някоя евтина уличница и изглежда се опитва да вкара в леглото си всеки срещнат мъж! Сега е ред на майор Ийгън… бедният човек. Надявам се да не се наложи да защитавам честта й. — Без да разбере как, Ена съвсем неочаквано се оказа притисната към парапета, който болезнено се впи в гърба й.

— По дяволите сестра ми и нейните игрички. Нека спи с когото си ще, аз искам да спя с теб, Ена! Може би за последно, кой знае? Само веднъж още, за спомен, преди да се върнеш в обятията на съпруга си!

Думите му се забиваха в сърцето на младата жена като ножове и от устните й се отрони уплашено възклицание, прозвучало почти като хлипане. Най-сетне Ена събра сили да отвърне:

— О, Франко! Не мога! Пусни ме, моля те! — Неволно постави длани на раменете му, сякаш искаше да се защити от жестоките стрели, с които бе засипвана, но мъжът я сграбчи за китките и, причинявайки й болка, още по-силно я дръпна към себе си.

— Защо веднъж по изключение не кажеш: „Да, Франко!“? — злобно подхвърли той. — Или граф Седжуик е толкова чудесен в леглото, че предпочиташ няколко дена въздържание, преди да отново да легнеш с него? Отговори ми, Ена… искам да кажа, ако си способна поне веднъж да бъдеш искрена. — И преди тя да успее да отговори или да направи нещо, Франко бавно погали гърдите й и пъхна длан в деколтето на роклята й.