Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Реджи се възхищаваше на прекрасното тяло, което се разтваряше като цвете под ласкавите му длани. Учудваше се на отзивчивостта и гальовността й. Очевидно доста бе научила от Ройс! Тази мисъл го прониза като нож и изпълни с гняв и завист. Питаше се дали херцогът е бил първият мъж, с когото е спала. Но, по дяволите, сега беше негов ред!

Защо не бе довела всичко до край, питаше се Лора, след като отпрати Реджи и сега тревожно се въртеше в леглото.

Защо не му позволи да я люби? Беше положил такива усилия да й достави удоволствие и на няколко пъти му се бе удало да я възбуди. Но само тогава, когато тя затвореше очи и си представеше, че… че на негово място бе друг мъж — тъмнокос, със сребристосиви очи. Някой, който в момента вероятно спеше със сестрата на Реджи Форестър.

Трент наистина беше със Сабина, въпреки че не бе възнамерявал да прекарва нощта с нея. След едно криво-ляво скалъпено извинение се бе оттеглил от безкрайната игра, която доставяше такова удоволствие на принца. След това за кратко се разходи по палубата, преди да слезе долу с надеждата да зърне някъде Лора. През един люк, който тя предвидливо бе оставила отворен, Трент видя, че е заета… От всички мъже, които я ухажваха, беше избрала тъкмо Реджи Форестър! Сега бе сигурен, че желанията на Лора се простират до там винаги да има мъж за леглото си, в което пускаше всеки срещнат. Дяволите я взели! За момент изпита желание да отвори вратата с ритник и да ги убие и двамата. Заслепен от гняв, бе понечил да го стори, но в последния момент се спря, обърна се и се втурна към сестрата на Реджи.

Трент се съблече бързо в тъмната кабината, нахвърли се върху спящата Сабина, заглушавайки с груба целувка уплашения й вик.

— Трент! Ти… най-сетне…

— Кого друг си очаквала? Дънхил? Както и да е, аз съм с предимство! И тъй като в Каус ме удостои с едно доста неочаквано посещение, събуждайки ме посред нощ, си помислих, че бих могъл да ти върна жеста, госпожо Уестбридж!

— Трент! — промърмори Сабина, а след миг мърморенето й премина в стенание!

Значи най-сетне се беше завърнал при нея! В този момент нямаше значение защо и как. Той бе тук, при нея и тя възнамеряваше да го задържи до сутринта. Навярно тогава онази вещица Лора щеше да развали годежа…

Мисълта, че би могла да стане херцогиня Ройс възбуди Сабина дотолкова, че движенията й станаха още по-страстни и всеотдайни. Ах, той наистина бе добър любовник, а тази нощ се любеше като диво животно. Щеше й се Трент да се ожени за нея или поне да я направи своя постоянна любовница… каквото и да е, само да я пази от Реджи, който обичаше да й причинява болка и я принуждаваше да прави неща, които не й харесваха.

Сабина се опита да заспи отново, но не успя, защото Трент не бе останал при нея, както тя се надяваше. Реджи щеше да се разгневи, задето не бе успяла да го задържи до сутринта.

За нейно учудване Реджи пристигна малко по-късно, при това в необикновено приповдигнато настроение.

— Моите поздравления, скъпа сестричке! И не забравяй да споменеш пред госпожица Лора за малкото си тазвечерно рандеву. Както и следващия път, когато сте заедно с Ройс, да подхвърлиш една забележка как съм се позабавлявал с любимата му. О, да… тя се оказа доста страстна и отзивчива!

— Какво? Да не искаш да кажеш, че наистина…

— Какво друго? И отново ще я имам и ще се забавлявам с нея, особено след като Ройс научи какво е направила. А това, скъпа сестричке, оставям на теб!

Кадис, море от варосани в бяло къщи и червени керемидени покриви под ослепителното слънце на Испания. Кралската яхта „Британия“ беше хвърлила котва недалеч от изхода на пристанището и щеше да остане само докато баркасите вземеха онези от гостите на Уелския принц, които искаха да слязат на брега.

Лора бе облечена в блестящ бял костюм и широкопола сламена шапка, засенчваща очите и изразът на лицето й. Сега двете с Хелена, подпрели лакти на перилата, наблюдаваха приближаващите към тях лодки.

— Идваш ли с нас? — беше я попитал преди време Трент с онзи студен и безразличен глас, който издигаше непреодолима бариера помежду им.

— Не. Ена искаше да остана известно време с нея при Арчи… и навярно така би било най-добре и за двама ни. — Бе положила усилие гласът й да прозвучи хладно и безизразно. — И без това ще бъдеш прекалено зает с госпожа Уестбридж, не съм ли права? Имам предвид, в случай че лорд Дънхил остане все така деликатен да се преструва, че не забелязва нищо. Аз, разбира се, нямам намерение да ти развалям удоволствието!