Джани Родари - Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Множество „сбъркани герои“ са представени с комични имена: „Господин Гърнеподставко живееше в едно село, наречено Тенжерково.“ В този случай самото име поражда историята в момента, когато баналното значение на обикновеното име се разширява и се проектира на по-благороден от истинското име план, където стои като жирафа всред хора от цистерциански монаси. Един герой, който се нарича „Перепе“, задоволяващ се с малко, е сигурно по-комичен от друг, който би се наричал Карлето. Поне отначало, после ще се види.

Комичните ефекти по пътя на изненадата могат да се извлекат чрез одушевяване на метафорите на езика. Още Виктор Шкловски отбелязваше, че някои еротични разкази в „Декамерон“ не са нищо друго освен разработки на популярни метафори, за да бъдат дефинирани сексуални факти („дяволът в ада“, „славеят“ и други подобни). В обикновения език употребяваме много метафори, изтъркани като стари обувки. Говорим за часовник, който „отсича минутите“, и не изпитваме никаква изненада, защото вече сме употребявали или сме чули да се употребява тази метафора сто пъти.

За детето може да бъде нова при положение, че „сека“ значи наистина „правя на парчета“, както при „сека дърва“…

Имаше едно време един часовник, който отсичаше минутата. Сечеше също дърва, камъни. Разрушаваше всяка къща… (И ето че чрез чиста комбинация безсмислието придобива значението на парабола върху времето, което наистина „сече всичко“…)

Ако ни се случи да ритнем камък, „виждаме звезди“, но не като астрономи, а като говорещи хора. Даже и този израз се поддава на интересни разработки.

Имаше едно време един цар, който обичаше да вижда звездите. Това му харесаше толкова, че би искал да ги вижда даже през деня, но какво да направи? Дворцовият лекар му препоръчва чука. Царят опитва, като нанася удар с чука по краката си, и наистина „вижда звезди“ по пладне, но работата не му харесва. Предпочита дворцовият астроном да си нанесе удар по краката и да опише звездите, които вижда. „Ох, виждам зелена комета с виолетова опашка. Ох, виждам девет звезди, вървят три по три като тримата царе мъдреци…“ Астрономът избягва в далечна страна. Царят, изглежда, вдъхновен от Масимо Бонтемпели, решава да следва звездите в техния ход: ще прави всеки ден обиколка на земята, за да живее само през нощта с обсипано със звезди небе. Неговият двор е върху реактивен самолет…

Ежедневният език и речникът са пълни с метафори, които очакват само да бъдат взети буквално и да бъдат развити в историята. Толкова повече, че в детското ухо даже и обикновени думи разкриват още непокътната първичната метафора.

Много продуктивен механизъм на комични истории е грубото вмъкване на банален герой в необикновен за него контекст (или, обратно, на необикновен герой в банален контекст). Той присъствува в почти всички творчески подходи: от комичното у него се възползва способността на „изненада“, елементът „отклонение от нормата“.

Въвеждането на говорещ крокодил в един телевизионен фарс е пример за това. Друг много известен анекдот е за коня, който влиза в един бар да си поръча бира. После анекдотът се усложнява с ефекти от друг характер: барманът, който се изненадва, защото конят изпива бирата, изяжда чашата, но изхвърля дръжката, „която е най-вкусна“, прави отстъпка на абсурдното много изтънчено. Но тук не ни интересува. (Да поставим за упражнение на мястото на коня една кокошка, а на мястото на бара една месарница.)

Една сутрин млада кокошка влиза в месарницата и иска овнешко месо от Кастел Сан Пиетро, без да чака реда си. Скандал всред клиентите: каква нещастница, няма вече религия, къде ще стигнем и прочие… Но прислужникът на месаря услужва веднага на кокошчицата. След няколко секунди, докато тегли стоката, той се влюбва в нея. Иска ръката й от квачката: оженва се за нея. Описание на сватбения празник, през време на който кокошчицата се отстранява за момент, за да приготви прясно яйце за съпруга… (Не е антифеминистична история: обратното е, ако я направим, както трябва.)

Децата са винаги готови да се възползуват от този механизъм. Обикновено си служат с него, за да „развенчаят“ различни авторитети, които са принудени да търпят. Правят да попадне учителят всред племе от канибали, в клетка от зоологическата градина, в кокошарник. Ако учителят е интелигентен, се забавлява, ако не е, бедният се ядосва много. Толкова по-зле за него.

Даже механизмът на пълно и грубо отхвърляне на нормата е лесен за употреба и е приятен за децата. Ето един Пиерино (но аз вече говорих за него, раздвоявайки го на Марко и Мирко в друг контекст), който, вместо да се страхува от привидения и вампири, ги преследва, малтретира, напъхва ги в кофата за боклук.