Джани Родари - Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)

Съществува едно доста известно „продължение“ на „Пепеляшка“ в пародийна форма. (Дали наистина съществува? Както и да е, намирам го в главата си, а не си спомням да съм го измислял.) Пепеляшка дори след като се е омъжила за лазурния Принц, не се разделя със старите си привички на домошарка, която вечно стърчи в кухнята край огнището, не изпуска из ръце метлата, раздърпана, несресана, с омазана престилка. Няма нищо за чудене, че само след няколко седмици Принцът започнал да скучае в съседство с подобна съпруга. Къде по-забавни и привлекателни били доведениците на Пепеляшка, любителки на танца и на киното, както и на екскурзии с яхта до Балеарските острови. Самата мащеха, още младееща се и с широк кръг интереси (свири на пиано, посещава сказки, посветени на страните от Третия свят и на литературни вторници), не е за пренебрегване. От това следва и се разиграва цяла трагедия на ревността с всички перипетии от скандалната хроника на вестниците…

Същинското ядро на играта отново се крие в интуитивния „анализ“ на приказката. Играта се завързва около нейните структурни възли, около организационната й мрежа, при което се дава предимство на една тема пред другите. В известната на всички приказка положението на Пепеляшка като пазителка на домашното огнище се възприема като тегоба наказание; в нейното „продължение“ същата тема е преувеличена до карикатурен шарж, което принуждава другите теми — например тази за „светските увлечения“ на сестрите доведеници, да придобият нов смисъл.

Когато бива разказвана приказката за Палечко на група деца, все ще се случи така, че след края на приказката едно от тях ще попита: „А после какво е направил Палечко със седемкилометровите си ботуши?“ От всички мотиви в приказката този му е направил най-голямо впечатление и следователно го подтиква да мисли за продължение. Това е типичен пример за „предпочитане на дадена тема“.

Ако измежду всички теми, които се намират в „Пинокио“, ние предпочетем мотива за носа, който се удължава при всяка нова лъжа, без особен труд можем да измислим нова приказка, в която дървеното човече ще лъже нарочно, за да се запаси с купища дърва, с които ще търгува и спекулира. Така то разбогатява и още приживе му поставят паметник. Дървен без съмнение.

В приведените примери възниква нещо като „засилване на инерцията“ на въображението, което засилване не само че не отслабва при движението, но и нараства, трансформирайки се и някакво автоматизирано фантазиране. И все пак новата приказка се ражда не защото сме се оставили във властта на този атоматизъм, а защото рационално сме го използували, тоест проявили сме способността сред стихийния ход на повествованието да видим определено направление, да каптираме градивния тласък.

Дори при най-добрите творчески опити на сюрреалистите автоматизмът постоянно е отхвърлян встрани от неудържимата склонност на въображението към подреден синтаксис.

Червената шапчица срещнала в гората Палечко и братята му: приключенията им се смесили и избрали нова пътека, която, тъй да се изразим, ще бъде „диагоналната на две сили, които действуват в една и съща точка“, както във фамозния паралелограм, който аз с голямо учудване видях да се появява върху една училищна черна дъска в 1930 година под ръката на учителя Ферари от Лавено.

Той беше даскалче с руса брадица и с очила. Накуцваше. Веднъж писа „десетка“ — най-високата бележка у нас — на моя съперник по италиански език, който беше писал в съчинението си: „Човечеството много повече се нуждае от добри човеци, отколкото от човеци велики.“ От което нещо се подразбира, че учителят ни е бил социалист. Един друг път, за да ме затрудни и за да накара съучениците ми да разберат, че аз в края на краищата не съм „кладенец от познания“, рече пред целия клас: „Ето сега например, ако попитам Джани как се казва на латински «хубава», той няма да го знае.“ Но аз, който наскоро бях чул в църква да пеят „Тота пулхра ес Мария“ и не бях мирнал, докато не узнах що значат тези благозвучни думи, аз станах от мястото си и почервенял отговорих: „Казва се «пулхра»“!

Целият клас се изсмя, също и учителят и аз разбрах, че да казваш всичко, което знаеш, не е всякога необходимо. Ето защо и в тази книга аз по всички начини се въздържам от употреба на трудни думи, чието значение ми е известно. По-горе написах думата „паралелограм“, мъчна на пръв поглед дума, само след като си спомних, че съм я учил в пети клас.