Джани Родари - Джелсомино в Страната на лъжците

Здесь есть возможность читать онлайн «Джани Родари - Джелсомино в Страната на лъжците» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Джелсомино в Страната на лъжците: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Джелсомино в Страната на лъжците»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Световноизвестният детски писател Джани Родари (1929–1980) винаги е смятал, че фантазията, особено детската, е като необятна страна, населена с причудливи същества, където всичко е възможно. Достатъчно е само смело да отвориш вратата, която води към нея, и да влезеш, и той убедително го доказва с десетките си творби, сред които „Приключенията на Лукчо“, „Летящата торта“, „Приказки по телефона“, спечелили сърцата на деца и възрастни по всички краища на света.
Джелсомино тръгва по света да търси щастието си. Така попада в чудновата страна, където лъжците и мошениците са на почит, а честните хора — в затвора.

Джелсомино в Страната на лъжците — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Джелсомино в Страната на лъжците», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Именно в тази страна хората се нуждаят най-много от помощ. Тя без съмнение е най-нещастната страна в света и следователно тук ми е мястото.

— Ето — възкликнал в този миг Джелсомино, който слушал разказа на стареца със сълзи на очи, — ето това е верният път! Сега разбирам какво би трябвало да правя с моя глас. Вместо да скитам по света и да причинявам само нещастия, би трябвало да го използвам за благото на хората.

— Това ще ти бъде трудно — отбелязал Дзопино. — Ако например трябва да изпееш някоя приспивна песничка на децата, те изобщо няма да могат да заспят.

— Понякога добро може да се върши и като се събуждат хората, които спят — казал кротко Бенвенуто.

— Ще уредя този въпрос! — заключил Джелсомино, като ударил с юмрук по земята.

— Засега обаче — казал Дзопино — трябва да лекуваш коляното си.

А коляното му наистина все повече отичало и Джелсомино не можел нито да ходи, нито да стои прав. Било решено той да остане в къщата на Бенвенуто, докато оздравее напълно. Бенвенуто, който почти никога не спял, трябвало да бди над съня му и да му пречи да пее — нещо, което щяло да привлече отново полицаите.

Дори във мрачната килия Бананито се готви да си хапне знаменито

Както си спомняте, Бананито излязъл рано сутринта с най-добри намерения. Той нямал ясно определена цел, но горял от единственото желание да покаже на хората своето майсторство.

Тъкмо тогава градът се пробуждал. Чистачките били излезли да мият улиците с маркучи. Те подхвърляли закачки към отиващите на работа с велосипеди работници, които рискували всеки момент да бъдат окъпани. Утрото било свежо и ведро и спрелият се на тротоара Бананито бил обладан от най-чудни мисли. Той усещал дори аромата им, сякаш изведнъж около него между камъните на градската настилка поникнали милиони теменужки.

— Ето нещо красиво, което мога да нарисувам! — казал той решително.

И както се бил спрял пред входа на една фабрика, приклекнал на тротоара, извадил боите и започнал да рисува. Скоро около него се събрала групичка работници.

— Обзалагам се — казал един от тях, — че ще нарисува традиционния кораб или някой светия с ореол на главата. Но къде е кучето, което носи шапка в уста, за да събира милостинята?

— Чакайте да ви разкажа една история! — обадил се друг. — Веднъж един художник нарисува на земята червена черта и всички около него си блъскаха главите да отгатнат какво иска да каже.

— Е, и какво искаше да каже?

— Хората също питаха и художникът им отговори: „Искам да видя дали някой може да мине под чертата, а не над нея.“ След това взе шапката си и си отиде. Трябва да беше малко луд.

— Но този тук не е луд — обадил се някой. — Гледайте, гледайте!

Без да вдига глава от работата си, Бананито продължавал да рисува така бързо, че очите на зрителите не успявали да следят ръката му. И на тротоара, така както той си го представял, израснала чудна градина с теменужки. Уж на тротоара имало само рисунка, но всичко било толкова хубаво, че изведнъж започнало да се усеща чудно ухание.

— Като че се усеща аромат на теменужки! — пошепнал един от работниците.

— Наричай ги тиквички, ако не искаш да те бутнат в дранголника — предупредил го един негов другар. — Но това, което казваш, е вярно: усеща се ароматът им.

Всички около Бананито затихнали. Чувало се само драскането на кредата по плочите и при всяка нова теменужка ароматът още повече се засилвал. Работниците били развълнувани. Те прехвърляли от ръка в ръка пакетчетата си със закуска и уж опитвали дали гумите на велосипедите са достатъчно напомпани, но не изпускали нито едно движение на Бананито и разширявали ноздрите си, за да усещат по-добре аромата, който веселял сърцето.

фабричната сирена изсвирила, но никой от тях не се помръднал, за да тръгне за фабриката. Чувало се само одобрителното възклицание: „Браво! Браво!“ Бананито вдигнал очи и срещнал погледите на заобиколилите го зрители. В тях той прочел такава симпатия, че просто му станало неудобно. Събрал набързо боите си и се отдалечил. Един от работниците го догонил.

— Какво правиш? Защо бягаш? Още миг — и щяхме да ти дадем всичките пари, които имаме в джобовете си. Никой от нас досега не е виждал такава хубава рисунка.

— Благодаря! — промълвил Бананито. — Благодаря! След това прекосил улицата и останал сам.

Сърцето му биело така силно, че чак палтото му се повдигало, като че под него имало коте. Той бил наистина щастлив! Дълго обикалял из града, без да се реши да нарисува нещо друго. Стотици идеи му хрумвали и стотици хрумвания отхвърлял.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Джелсомино в Страната на лъжците»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Джелсомино в Страната на лъжците» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джани Родари
Джани Родари - Чудо в парка
Джани Родари
Джани Родари - Луна на конец
Джани Родари
libcat.ru: книга без обложки
Джани Родари
Джани Родари - Въздишки
Джани Родари
libcat.ru: книга без обложки
Джани Родари
Джани Родари - Деца и кукли
Джани Родари
libcat.ru: книга без обложки
Джани Родари
libcat.ru: книга без обложки
Джани Родари
Отзывы о книге «Джелсомино в Страната на лъжците»

Обсуждение, отзывы о книге «Джелсомино в Страната на лъжците» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x