Адриан Рогоз - Ориана, аз и Джеми 1, 2, 3…

— Следователно трудът ми ще бъде много улеснен.

— А ти защо монтира там, в ИМБ, онзи „мозък“?

— Наистина не разбирам — разгневих се аз, — сякаш го правите нарочно, за да ми създавате затруднения.

— В същност условията на облога ще ти създадат трудности — процеди директорът и в този миг не разбрах дали се шегува, или говори истината.

— Облог ли? Какъв облог?! — скочих възмутен. — Успокой се, Бърла! — покровителствено ме посъветва Никодим. Говореше със същия глас, с който се обръщаше към мене на изпитите, когато забележеше, че съм се ядосал от някоя невероятна задача. Понякога измисляше подобни загадки не за да ме „заключи“ в стаята през ваканцията, а за да ми създаде наслада.

— Успокоих се — отвърнах аз. — Обаче виждам, че съм попаднал в истинска конспирация. Академик Погор ме преследва, както Жавер е преследвал Жан Валжан. Кълбо от тайни се намотава около мене. Изпратихте ме в заточение. Сега ми говорите за облог. И въпреки всичко уверявам ви, че съм спокоен. Мога ли поне да проявя нескромност и да попитам: на какъв облог съм предмет?

— Ще ти кажа всичко. Обаче нещата не са толкова трагични. Като бивш твой професор и директор смятам, че от нашия облог ти би могъл да имаш полза. Ето за какво става дума. Впрочем вече си научил, че академик Погор поиска да му дам най-талантливия млад изследовател от нашия институт. Сега знаеш и какво поиска от тебе. Не беше обикновена задача, трябва да признаеш…

— Да… не… — промълвих аз.

— Принуден съм да се съглася и аз, че нашият любим Тоадер Погор е… опасен човек. Приех споменатия облог, защото чисто и просто бях предизвикан и не съществуваше никаква вратичка за спасение. Беше поставена на карта честта на нашата специалност. Сам ще се убедиш веднага и те моля да ми кажеш честно дали ти би бил в състояние да постъпиш по друг начин.

— Слушам ви — въздъхнах съсипан и се отпуснах в дълбокото кресло.

— С Погор ме свързва приятелство от над четвърт век. Подчертавам, че съм щастлив от честта да бъда между неговите приятели. Сам си се убедил, че любознателен и смел ум действува зад челото на този мъж, който още на младини е познавал почти всички ктитори на съвременната румънска наука, а през цялото столетие блестящо е участвал в невиждания прогрес на нашата култура. По времето, когато някои хора приеха скептично кибернетиката, той я приветства ентусиазирано. Винаги ме е поддържал безкористно и авторитетът на неговата дума естествено е имал голямо значение. От съвместната работа и разговори с мене академик Погор се запозна сравнително добре с нашата специалност. Във всеки случай отлично знае какво може да иска един биолог от молетрониката.

— И аз забелязах това нещо.

— И така, един ден разисквахме заедно върху проблема за ефикасността на автоматичните изчислителни машини. Знаех, че е приятел на кибернетиката, и се увлякох в хвалби. Даже му предложих да му монтирам един „електронен мозък“. Предложението беше сериозно, но беше само проект, който можеше да се осъществи след няколко години. Обаче в главата на стареца тази мисъл се свързала с друга, а той беше твърде коварен и ме хвана в капана. Докато преди това знаех, че подкрепя кибернетиката, ето че изведнъж се показа сдържан. „Смятам, че се шегуваш — рече той. — Какъв смисъл има да си задръствам института с твоя електронен динозавър! Ако ми са необходими някои изчисления, знам къде да ги изпратя за решаване.“ Възразих му. „Ако те слушам тебе — продължи той, — утре ще трябва да построя в ИМВ и един радиотелескоп. Нали се занимаваме и с изследването на микроорганизмите на Марс. А може да се окаже полезен и един космодрум…“ — рече саркастично в заключение. Нашият разговор се разгорещи. Колкото той се противопоставяше, толкова аз ставах по-настойчив. Отговарях на възраженията му, давах му примери; аз сам му направих предложението за „електронния зародиш“. Накратко, струва ми се, че си позволих твърде дълго да му противореча. „Въоръжи Робинзон със съвременна изчислителна машина, и ще имаш на разположение цяла армия от изследователи — отговорих му аз хиперболично. — И ако машината е добра, можем да се освободим дори и от Робинзон.“

— Досещам се какво е последвало — промълвих тъжно.

— Да, приятелю! За моя изненада той се съгласи да му монтирам „електронен мозък“. А когато се опитах да се измъкна, той ме предизвика да направим облог. Можеш да си представиш…

— Съжалявам ви — рекох трогнат, без да искам.