Кармен Рийд - Много гот

След това Нилс се изправи и се съблече, без да се притеснява, без да откъсва очи от нейните, докато тя го наблюдаваше. Свали ризата и тениската, след това разкопча панталоните и ги смъкна с боксерките и чорапите. Имаше мощно тяло, загоряло и обсипано с косъмчета точно както бе предполагала, бе покрит с множество лунички, но пък бе невероятно привлекателен.

Не можеше да откъсне очи от него, докато го чакаше гола в леглото — а сърцето й тръпнеше в гърдите — да си сложи презерватив и да я обладае.

Когато навлезе в нея, тя сви колене и подпря пети на дупето му, за да му осигури повече място. Беше толкова хубаво да се почувства тясна, да се почувства така, сякаш се притиска към този мечок, който ще я спаси. Притиснала се бе към него, за да усети размера му, топлината и успя да отблъсне всички сълзливи мисли, които се опитваха да нахлуят.

Нилс също бе готов да се изпразни бързо. Усети го как се опитва да забави и да се сдържи, но след това възкликна, предаде се и се отпусна тежко върху нея.

По-късно правиха бавен секс, докато си говореха. Точно това Джозеф винаги наричаше секс мантра. (Да, но тя не трябваше да мисли сега за него.)

— Защо още не си женен? — попита го.

— Британските момичета не си падат по ветеринари — призна той. — Прекалено много са гледали сериала „Всички малки и големи създания“, докато са били малки и са се впечатлявали от всичко. А и вечно си мислят какво съм пипал, питат сигурен ли съм, че съм си измил ръцете.

— Гадост — изкиска се Ив.

— Не знам — добави Нилс, вече по-сериозно. — Предполагам, че просто не съм срещнал подходящата жена.

— Аз пък винаги съм искала да правя секс с холандец — каза му тя.

— Защо?

— Защото сте толкова свободомислещи и либерални, нищо не ви шокира, не ви стряска и имате страхотни идеи.

— Ясно — кимна той, смени позата и обясни, че е от малък холандски остров, където живеят протестанти пуритани, и е трябвало да ходи на църква шест дни в седмицата, докато не навършил деветнадесет и не постъпил във ветеринарната школа.

— Виж ти.

— Това обаче не означава, че нямам добри идеи, така че, моля те, кажи ми, че скоро ще дойдеш пак.

— О, да…

— Вече стана почти пет, нали? — попита Ив и се опита да надигне глава от възглавницата. — Наистина трябва да тръгвам.

Стана от леглото, откри миниатюрните си гащички и се отпусна по гръб на пода. Повдигна бедра с ръце, вирна крака във въздуха, след това ги прехвърли над главата, така че с пръсти да докосне пода отзад.

— Какво правиш? — попита той и седна, за да я види добре.

— Просто си разтягам гърба — обясни и се усмихна, защото най-странното бе, че се чувстваше чудесно.

— Не е ли опасно.

— Ралото ли? Не и ако си се занимавал с йога години наред като мен. Още преди деветдесета — добави, а след това й се прииска да не се бе обаждала, защото никак не й се искаше да му напомня, че е ами… нека да кажем няколко години по-млада от него.

Задържа се в тази поза няколко минути, след това се отпусна и започна да си събира дрехите. Нилс я попита дали би искала да си запише друг „час“.

Не бе убедена, че иска.

— Чакат ме много задачи и… трябва да се грижа за малките човечета. Наистина не знам… — тя замълча.

— Искаш ли да се видим отново, Ив? — попита мъжът от смачканото до неузнаваемост легло.

— Да. Просто…

— Шшшт! — притисна пръст до устните й. — Всичко е наред. Няма защо да бързаме. Ще видим как ще потръгнат нещата.

— Благодаря. — Тя седна до него, стисна лицето му между дланите си и го привлече за целувка. За негова изненада целувката бе по челото, целомъдрено, благоразумно сбогуване.

— Това какво общо има с теб? — Той задържа лявата й ръка и постави палец върху изящния смарагдов пръстен на четвъртия пръст.

— Ами нищо… наистина нищо. Просто навик. Разделихме се преди цяла вечност… ти знаеш как е… — Усети как в бузите й нахлува пареща топлина и се подразни, а от това се изчерви още повече. — След него не е имало никой. Така че всичко това… съвсем ново е.

— Няма защо да бързаме — повтори Нилс, за да я успокои.

— Ще ти разкажа всичко. — Усмихна му се бързо, закопча си панталоните, нахлузи обувките и си взе жилетката. — Само нека да не е днес.

През повечето дни от годината Ив приключваше работа в четири следобед, въпреки че самата работа никога нямаше край. Понякога имаше чувството, че служебните й задължения не са приключили дори в десет и половина вечерта, когато се отпускаше във ваната с пълна чаша червено вино в ръка.