Кармен Рийд - Много гот

— Да… може би. Тук ми харесва — усмихна се в отговор, защото предпочиташе по-лесната част от въпроса.

— И на мен.

— А и що се отнася до годежния пръстен. Защо хората са неженени? — Широка усмивка, косата се отмята назад. — Ти все още ли не си женен?

— Не съм. — Отговорът бе категоричен, Нилс скръсти ръце на широките си гърди и започна направо: — За днес почти свърших. Искаш ли да се качиш да пием кафе?

— Разбира се. Дори щях да се самопоканя, ако не беше предложил — призна тя.

— Наистина ли?

Ив се върна в чакалнята с котките, притаила дъх в нервно очакване. Тайно бухна косата си, повдигна сутиена, за да подчертае деколтето, и подръпна надолу панталоните, докато все още се чудеше как точно да се държи. Дали да не покаже, че се интересува от нещо повече от просто приятелство? Не кой знае колко повече — малко повече.

— Имам и вино — каза той, когато Ив го последва нагоре по стълбите към апартамента. — Предпочиташ ли чаша вино пред кафето?

— Ти какво предпочиташ, вино или кетамин? Нали се сещаш, транквилант за коне, действа много по-бързо. — „Господи, съвсем съм се побъркала.“

Бяха в антрето и Нилс се обърна да я погледне развеселен.

— Извинявай. Защо си правя майтап с конски транквиланти? Вземи да ме застреляш още сега. Искам да кажа… не искам да кажа, че застрелваш коне… може и да го правиш… когато се налага. — „Стана доста трудна тази работа.“

Нилс й се усмихна, широка усмивка, сякаш се опитваше да не се изсмее, след това обясни:

— В Хакни не търсят често ветеринари, за да застрелват коне. Защо не пуснеш котките? Няма проблем да се поразтъпчат наоколо.

Тя се наведе в притъмнялото антре, за да отвори кошницата, а когато се изправи, се целунаха.

Това беше. Толкова лесно, че сега така и не успяваше да проумее как стана. Наведе се, отвори кошницата, изправи се и целувка.

Сигурно бяха взели едно и също решение по едно и също време, защото тя бе вдигнала глава към него и устните им се срещнаха. Отначало се докосваха само устните им, а след това, бавно и предпазливо се докоснаха и езиците.

Едва когато започна да се случва, Ив разбра колко много го бе желала. Целувка… да бъде целувана… Господи, беше жадна за целувки. Бе обвила врата му с ръце, защото не искаше той да спре, нейният възбуден до пръсване холандец… в бяла лекарска престилка… и миришеше на дезинфектант… Няколко фантазии се сляха в една.

Усети как той разкопчава сутиена и ръцете му плъзват по голата кожа на гърба и се преместват неуверено към гърдите. Възбудата да го направи с някой нов бе толкова силна, че я прониза тръпка на ужас. Различно лице, по-широки меки устни, един нов и непознат остров, към който да си проправи път. Откри копчетата на колосаната бяла престилка и започна да ги разкопчава, тласкана от нуждата да усети топлината на голото му тяло до себе си.

— Яуаууууу! — Беше настъпил една от котките, но на кого му пукаше?

Очевидно на него.

— Много се извинявам. — Беше я пуснал и тръгна след котката към спалнята.

— Нищо й няма — успокои го Ив с дрезгав глас и го последва към стаята, скръстила ръце над разкопчаната жилетка и разхлабения сутиен, докато той оглеждаше внимателно котката.

— Сигурно непрекъснато се сблъскваш с котки в твоята работа — опита се да се пошегува тя.

— Моята работа — думата прозвуча като „раутъ“ и тя усети как коленете й поддават — е да се постарая да не се сблъсквам с котки.

След тези думи застана съвсем до нея с надеждата да не е изпуснал момента, като за малко не ликвидира котката.

— Докъде бяхме стигнали? — попита тя, плъзна ръце около кръста му, мушна пръсти в гайките на колана и го привлече към себе си.

— Напомни ми ти — каза той, след като притисна устни към нейните и вплете пръсти в косата й, описа кръгове по врата и раменете, докато възможността най-сетне да свали всички дрехи и да си легне с този непознат нов мъж не се превърна в реалност.

Остави го да разкопчае най-горното копче на панталоните й, след което Нилс седна на леглото и я привлече към себе си. Тя веднага отблъсна мисълта, че това не е Джозеф… че този е нов… за пръв път… остави го да свали бавно дрехите и да придвижи уста надолу към студените й зърна, към мекия корем и изпъкналите кости на таза, докато най-сетне стигна там, вкусваше, докосваше, настоятелен и много приятен. И въпреки че тя шептеше притеснена: „Не… не… недей… точно… само…“, защото усещането бе толкова интимно, толкова ново и непознато, изведнъж стана невероятно прекрасно и тя се отпусна, затвори очи и нави непознатите кичури около пръстите си, разтвори се за трептящото докосване, за дъха му, за настъпващите подводни талази и… Не! — щеше да свърши още преди да му свали ципа, каза си, докато ставаше точно това и тя тръпнеше безмълвно.