Йоан Рилски - Заветът на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: „Проклет да е човекът, който се надява на човек“ и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е „благословен човек, който се надява на Господа.“ „Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.“ Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: „Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим“. Какво значи, чеда мои: „миналото да забравяме“ — нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.

Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено — единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: „Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.“ И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: „За тия Господ обеща живот вечен.“ И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: „Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.“ А богоносните наши отци за уединения живот казват: „Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.“ Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове — едни представляват главата, която се разпорежда, други — нозете, които работят и носят, трети — другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.

Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: „Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.“ Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже, които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: „Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние“, и пак: „Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им — всички да бъдат едно.“ Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам.“ А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: „Аз ви давам не както светът дава.“ Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: „Неговият мир няма граница.“ И апостолът ни учи, като казва „Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.“ Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.