Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

И едва тогава Лена се сети, че бе дошла към четири, а Юра й беше казал да дойде в пет, но тя бе забравила и дойде в четири, както обикновено. Един час той почива! Кучи син, развратник! Можеше да поиска и двете да легнат с него в леглото. С него е свършено, завинаги! И без обяснения. Тя не желае да слуша лъжливите му оправдания.

Вечерта Юра й се обади по телефона, капризно попита защо не бе дошла днес.

— Забавиха ме в службата.

— Ще можеш ли да дойдеш във вторник?

— Не.

— А кога?

— Не знам. Ако мога, ще ти се обадя. А ти вече не ме търси. Довиждане, Юра.

От какво ли е недоволна? Шарок недоумяваше. Уж всичко вървеше добре, не се срещаха прекалено често, работата му бе такава, ходеха на театър, на кино, в Клуба на актьора, на изложби… Какво се прави на важна? Странно!

Шарок много скоро научи причината за нейното недоволство.

След като се сблъска с Лена, Вика се смути само в първия момент. Разбираше, че Лена е дошла тук по повод, съвсем различен от нейния — от Вадим знаеше, че отношенията между Юра и Лена са се възобновили. И той бе допуснал Лена да я види тук, в тайната квартира! Издал я е! Лена, разбира се, ще поиска от Юра обяснения и тогава Шарок ще признае, че тази стая не е само за интимни срещи. Но тайни сътрудници не се издават, той ще отговаря, задето бе допуснал да се срещнат.

Тази мисъл веднага я успокои, Вика схвана какъв шанс й се отваря: сега вече Юрочка ще бъде принуден да я пусне, сега вече няма как да се измъкне. Днес той й се подигра, сега ще плати за този унизителен разговор.

Разговорът беше такъв.

— Юра — каза Вика, — аз ще се омъжвам.

— Така ли? — весело отвърна той. — Интересно, за кого?

Тя каза името на Архитекта. Шарок знаеше това име. Но не се изненада особено.

— Честито. Прочута личност.

— Сталин е харесал проекта му.

— Видях този проект на изложбата — сдържано отговори Шарок, уж дори не смееше да говори за проект, одобрен от самия Сталин.

— Ще трябва да се разделим с тебе, Юра.

Той се престори, че не я разбира.

— В какъв смисъл?

— Сега съм съпруга, знаеш чия. Променя се начинът ми на живот, край на ресторантите, старият кръг от познати отпада.

— Ще се срещаш с други хора.

— Не, мъжът ми живее много затворено. От 9 сутринта до 11 вечерта е в ателието, а аз го чакам вкъщи. Сама. Но това дори не е най-важното. Не мога, нямам право да крия нищо от него.

— Ами недей да криеш — спокойно каза Шарок.

— Тоест как… Да му разкажа за нашите срещи ли?

— Ако смяташ, че е необходимо, разкажи му.

— Но аз съм се подписала, че няма да разгласявам това, което върша.

— В интерес на семейното ти огнище ти разрешавам да разгласиш — захили се Шарок.

— Но той веднага ще ме напусне. Шарок сви рамене.

— Защо? Защото изпълняваш дълга си ли?

Тя загледа Шарок с широко отворени очи. Та той чудесно разбира, че тя никога на никого не ще каже това. Но не иска да я изпусне от ноктите си, иска да долага за собствения си съпруг и нито за миг не се съмнява, че ще я накара да го прави. И все пак тя отговори така:

— Добре, ще му кажа всичко.

Той изкриви устни.

— Разкажи му, разкажи… А и ние ще добавим едно-друго. Ще му изброим всичките ти чужденци. — Той се захили. — Ти пък ще му обясниш кое какво им е на чужденците… С тях сигурно по-сладко се спи?…

— Юра, какво говориш?

Той удари с юмрук по масата, закрещя:

— Знам аз какво говоря!… Ти, курво, спиш с тях, влачиш се по стаите им, здраво си се обвързала с чуждестранните шпиони. До уши си в калта. Та тъкмо ще разкажеш на мъжленцето си какво им е привлекателното, а той да те слуша.

— Юра, как можеш? Виждала съм тези хора само на маса.

— Лъжеш! Спала си с тях. Последния път беше с шведа. Ние познаваме и него, и всички, които си имала преди него, всички до един. Какво, руснаците не ти ли стигат! С какво са по-лоши, отговаряй!

Можеше да бъде и по-учтив, тя спа и с него, нали е руснак… Но си премълча, смазана от неговата осведоменост. А той продължи, загледан с омраза във Вика:

— Ах, това са просто таткови познати, прочути хора, нали… Професор Крамер, Росолини, Курт Зандерлинг — в гласа му се долавяше погнуса. — „Талантливи цигулари“, ах, ах, Фриц, Ханс, Михел… Съвсем по роднински. Котенца! А тези котенца са активни дейци на нацистката партия, фашисти, шпиони! И японците, с които гуляеш, всичките до един са шпиони, и то големи, има и полковници. Не знаеш ли за какво идват при нас, колко ни обичат? Мърсувала си с тях, а сега идваш: Пуснете ме, инак ще кажа всичко на мъжа си. Не, драга, няма да му кажеш, ние сами ще му разкажем, пък да видим дали ще се ожени за тебе?!