Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Следователно първата задача на плана е да направи града удобен за живеене. Ние трябва да създадем нови удобни жилищни комплекси, по възможност в паркови зони. Трябва да застроим с удобни и красиви жилищни сгради бреговете на Москва река и Яуза, това ще ни даде още петдесет километра благоустроени улици. Трябва да построим нови здания по главните улици на града, като сринем всичко старо, да разширим магистралите до петдесет-осемдесет метра и така да решим транспортните проблеми на града пак в интерес на трудещите се.

Сталин отново помълча. Знаеше, че говори общоизвестни неща, но същевременно знаеше, че всички, които го слушат, възприемат думите му като откровение, защото ги произнася ТОЙ.

— Преминавам към втората задача — продължи Сталин, — нашата втора задача е: столицата на първата в света социалистическа държава трябва да бъде красив град. Още в зората на нашата държава под ръководството на великия Ленин бе изработен план за монументалната пропаганда, великият Ленин искаше нашата епоха да остави паметници за векове — ние трябва свято да пазим и развиваме този Ленинов завет. Ала в онези години бяхме бедни и бяхме принудени да се задоволяваме със скромни архитектурни решения. За съжаление това разкри широк път пред формалистичното изкуство, а формалистичното изкуство е неразбираемо за масите, то е чуждо нам изкуство. Сега сме достатъчно богати и могъщи, затова трябва да използуваме преди всичко класическото наследство. Разбира се, не да го копираме сляпо, както са направили петербургските градостроители. В класическите форми ние трябва да влеем ново, социалистическо съдържание.

Той пак направи дълга пауза, после продължи:

— И накрая, другари, последното: в каква насока трябва да се развива Москва?

Първото предложение беше да се остави Москва такава, каквато е, като един вид музей, мемориал, а новата Москва да се строи на ново място. При цялото ни уважение към авторите на това предложение ние не можем да го приемем. Москва е историческият център на Русия, Москва е обединила и създала Русия, ние не можем, нямаме и не ще имаме право да се откажем от нея.

Второто предложение беше да оставим в сегашния му вид днешния център на Москва приблизително в границите на Садовое колцо и да го заобиколим с осем района сателити, да създадем осем жилищни конгломерата, които именно ще представляват новата Москва. Не е трудно да се забележи, че това е само облекчен вариант на първото предложение.

От какво произтичат тези две предложения? Те произтичат преди всичко от неверието в нашата способност да реконструираме Москва. Вярно, най-лесното е да се построи нов град. Но ние, болшевиките, имаме сили и за най-сложната задача: да преустроим нашата Москва, да оставим нашата Москва на мястото й, да оставим Москва като център на нашата страна, като център на световната революция. И затова ние решихме да развиваме Москва по нейната исторически формирала се радиално пръстеновидна схема. Неин архитектурен център ще стане Дворецът на Съветите, увенчан с грандиозната фигура на Владимир Илич Ленин. От Двореца на Съветите като лъчи ще се разпръскват основните магистрали на Москва, широки, благоустроени, с високи здания на всяка. Москва ще се устреми нагоре, към висините. Устремена към висините Москва в съчетание с класически, но социалистически осмислени решения — ето нейния бъдещ облик. Облика на бъдеща Москва.

В десет без петнайсет, след съвещанието, Сталин се отби в кабинета си.

Поскрьобишев му докладва:

— Шумяцки донесе филма, Йосиф Висарионович.

— Добре — каза Сталин. — Шумяцки е свободен. Кажете на Климент Ефремович да дойде да гледа.

Кинозалата се намираше зад кабинета на Сталин, делеше ги само стаята на охраната. Беше малка, със седем реда, по осем места всеки.

Обикновено Сталин гледаше филмите заедно с някой от членовете на Политбюро. В такъв случай си слагаше очилата и сядаше на последния, седмия ред от края, та да не му пречи лъчът на прожекционната машина и самата машина да не трака над ухото му. Понякога, макар и много рядко, само ако имаше гости, Сталин сядаше на средата на втория ред и не си слагаше очилата. Той пред никого не се показваше с очила, никога не го снимаха или рисуваха с очила.

Днес по нареждане на Сталин бяха докарали „Светлините на големия град“ на Чарли Чаплин. Сталин гледаше този филм за трети път. Обичаше Чаплин, той му напомняше баща му, неговия единствен близък човек. А понякога долавяше в Чаплиновия герой прилика със себе си — и той беше самотен като него в този свят. Ала пропъждаше тази мисъл — тя не отговаряше на действителността. Чаплин му напомняше баща му и само баща му. Злочестият Чарли се отдалечаваше по пътя, извръщаше се, беззащитно се усмихваше. Сталин се просълзи, избърса с кърпичка очите си…