Майн Рид - Оцеола

Военните ни задължения не ни отнемаха много време и ние обикновено свършвахме работата си преди обяд. Задачата ни не бе да съберем нови доброволци, а да надзираваме събраните вече доброволци и да ги обучим. Те бяха сформирали един отряд, бяха избрали офицерите си и се занимаваха със събирането на нови доброволци. Ние трябваше само да ги инспектираме, обучаваме и ръководим.

Малката черква в центъра на поселището бе превърната в главна квартира на отряда. Там ежегодно водехме обучение.

Повечето от доброволците бяха бедни бели поселници — дребни плантатори, които работят наета земя, и заселници, които живеят край блатата и които успяват да си изкарат прехраната с помощта на секирата, а понякога с помощта на пушката. Между тях се намираше и старият ловец Хикмън. Но това, което ме изненада най-много, бе, че „господата“ Спенс и Уилямс също се бяха записали в доброволческия отряд. Реших да не изпускам из очи тези негодници и да се пазя от тях.

Мнозина от войниците идваха и от по-висшите среди. Общата опасност беше привлякла хора от различни класи.

Офицерите обикновено бяха богати и влиятелни плантатори. Мнозина от тях не заслужаваха да носят еполети. Затова беше виновна системата, при която са били избрани.

Мнозина от тези джентълмени имаха по-високи чинове от Галахър и мене. Полковниците и майорите като че ли не бяха по-малко от простите войници. Въпреки това те изпълняваха нарежданията ни. Няма нищо чудно един лейтенант от бойните редици или други по-младши офицери от редовната армия да командват по време на война някой полковник от народното опълчение или доброволческата армия.

Тук-таме се срещаха чудаци, които може би по-рано са учили в Уест Пойнт, но са пропаднали или пък са участвали някой и друг месец в походите на „стария Хикъри“. Те се смятаха за специалисти във военното изкуство и не бе много приятно човек да работи с тях. Понякога цялата непоколебима твърдост на Галахър бе необходима, за да ги убедим, че той е главнокомандващият в Суони.

Славата на моя приятел като решителен човек и майстор на дуелите, пристигнала преди него, спомогна за изграждането на авторитета му не по-малко от заповедта, която той донесе от главната квартира.

Общо взето, работата с тези джентълмени вървеше гладко. Повечето от тях изглежда желаеха да овладеят военното изкуство и с готовност се подчиняваха на нарежданията ни.

Не липсваше шампанско, коняк или пури. Съседните плантатори бяха гостоприемни и ако приятелят ми и аз бяхме склонни към разгулен живот, едва ли щяхме да намерим по-подходящо място да се отдадем на склонностите си.

Но никой от двамата не се поддаде на тези изкушения. Нашето въздържание без съмнение ни издигна в очите дори и на пияниците, които ни заобикаляха.

Новият ни живот в никой случай не бе неприятен. Ако не бяха главоболията у дома, щях да се чувствам доволен и щастлив.

Но у дома! У дома — там бе това, което ме разяждаше. Чувствах, че повече не беше мой дом.

Минаха няколко дни и аз забелязах внезапна промяна в държанието на Галахър — не към мене или майка ми, а към Вирджиния.

Почувствувах това още в деня след разговора ми с нея. Забелязах, че и тя бе променила отношението си към него.

Сякаш ледената учтивост помежду им се бе стопила изведнъж и някогашната искрена дружба бе възстановена.

Сега играеха, пееха, смееха се, заедно четяха и бърбореха глупости както преди.

„Ах — мислех си аз, — лесно му е да забрави. Той е само приятел и естествено, не може да изпитва същите чувства, каквито изпитва братът. Какво го интересува какви са нейните тайни връзки и с кого? Какво го е грижа, че тя тайно нарушава приличието? Тя е приятна събеседничка, нейният подкупващ чар го е омагьосал и той е забравил съмненията, които сигурно е изпитвал в началото също като мене“. Той или беше й простил за нейното държание, беше го забравил, или пък беше намерил някакво задоволително обяснение. Както и да е, аз сякаш бях загубил неговото съчувствие, а тя отново бе спечелила доверието и приятелството му.

Отначало бях учуден от тази нова степен на отношенията в семейния кръг, после всичко това ме накара да се замисля.

Чувствах се засегнат и гордостта ми не ми позволяваше да поискам обяснение от Галахър. И тъй като той сам не ми обясняваше нищо, аз останах в неведение. Забелязах, че майка ми също гледа на промяната в техните отношения с изненада, примесена с известно подозрение.