Майн Рид - Оцеола

Освен това Джейк бе видял Рингоулд да идва на посещение, нещо, за което никога не бяха ми казвали. Това потвърждаваше думите на Вайола.

Не знаех какво да мисля. Трима поклонници — индианският вожд, Галахър, Аренс Рингоулд. Дали сестра ми не е започнала да кокетира с всички?

Възможно ли е да изпитва някакви чувства към Рингоулд? Не! Не е възможно. Бих могъл да разбера чувствата й към войника, романтичното увлечение по смелия и наистина красив вожд, но към Аренс Рингоулд, този надут, креслив сноб, който не може да се похвали с нищо друго освен с богатството си? Това изглеждаше съвсем невероятно. Разбира се, майка ми сигурно оказваше влияние, но никога по-рано не ми беше идвало наум, че Вирджиния ще й се подчини. Ако Вайола казваше истината, тя беше отстъпила или се готвеше да отстъпи.

„О! Майко, майко! Не знаеш какво чудовище искаш да въведеш у дома си и да гледаш като свое дете.“

Както обикновено на следващата сутрин отидох в лагера на доброволците. Галахър също дойде, тъй като този ден щяха да „приемат на служба доброволците“ 95 95 В Съединените щати доброволческите отряди се формират самостоятелно. Когато броят на войниците се попълни, те избират офицерите си и правителството ги одобрява — тогава ги приемат на „служба“, с други думи, те дават клетва, че ще служат известен период също като редовните войници с еднаква заплата, дажби и т.н. Б.авт. и ние трябваше да присъстваме на полагането на клетва.

Събраха се доста хора — по-внушителни по брой, отколкото на вид. Нашият доброволчески отряд бе кавалерийски, но тъй като всеки отделен човек се грижеше сам за екипировката си, нямаше дори и двама души еднакво въоръжени или с еднакви коне. Почти всички носеха пушки, неколцина бяха нарамили старите семейни мускети, останали от времето на американската революция. Други бяха въоръжени с едноцевни или двуцевни ловджийски пушки, заредени с големи сачми. Тези пушки, разбира се, не са за пренебрегване в случай на схватка с индианците. Имаше много и най-различни пистолети — от огромните пистолети с медни дръжки до малките джобни пистолетчета — също едноцевни и двуцевни. Но нямаше револвери, тъй като прочутият „Колт“ 96 96 Пръв е бил въоръжен с револвер „Колт“ полкът на тексаските стрелци. За първи път е употребен в бой по време на войната на Съединените щати с Мексико в една схватка с партизанския отряд на Падре Харанта. С помощта на това ефикасно оръжие 125 партизани са били обезвредени за по-малко от 15 минути. Б.авт. не бе се появил още на границата. Всеки доброволец носеше ножа си — някои от тях приличаха на ками с украсени дръжки, докато повечето имаха дълги остриета и напомняха касапски ножове. Мнозина бяха затъкнали в коланите си малки секири — имитация на индианските томахавки. Те имаха двойно предназначение — с тях доброволците щяха да си проправят път в гъсталака и да разбиват черепа на някой дивак, когато се представи случай. Амуницията се състоеше от рог за барут, торбичка за куршуми или паласка — накратко казано, обикновените ловджийски принадлежности на хората от границата или на ловците на елени.

Конете на доброволците бяха толкова различни, колкото оръжието и снаряжението им — високи кокалести жребци, едри, въздълги коне за впрягане, жилави местни коне от андалузката раса 97 97 Тази порода коне е докарана във Флорида от испанците и затова ги наричат така. Б.авт. , мършави кранти, които носят на гърба си дрипави поселници, рамо до рамо с прекрасен арабски жребец, гордостта на някой красив млад плантатор, който го язди с чувството, че представлява величествена гледка. Мнозина яздеха мулета от американски и испански произход. Мулетата, които са научени да носят седло, не им отстъпват при походи срещу индианците. Те лесно се промушват там, където конете потъват или се препъват — сред непристъпните храсталаци, през гори от огромни дървета, където земята е мочурлива или е покрита с повалени дънери, откъртени клони и непроходими гъстаци от сплетени пълзящи паразитни растения. Най-опитните ловци все още предпочитат мулето пред буйния арабски жребец, когато ходят на лов.

Пъстро беше и облеклото на доброволците. Някои от офицерите носеха униформи или непълни униформи. Сред войниците нямаше двама облечени по един и същи начин: виждаха се червени, сини и зелени шаячни куртки, груби вълнени дрехи, сиви или червеникави на цвят; червени фланели, кафяви или бели ленени палта, а други носеха дрехи от дебело жълто платно, което се тъче по тези места, трети от небесносин памук. Някои бяха облечени в ловджийски ризи от щавена еленова кожа с мокасини и гамаши; ботуши от конска или алигаторска кожа, високи обувки — накратко казано, всички възможни видове обуща и дрехи, които се срещат в Щатите.