Майн Рид - Оцеола

Колкото и да бяха горчиви мислите ми, аз изпитвах известно облекчение, когато видях държанието на влюбените. Стори ми се, че в него има нещо враждебно.

Ни дума, ни движение, те бяха като чели затаили дъх! Какво ще кажат? Какво ще направят?

Най-после настъпи краят на моето тревожно очакване. Адютантът проговори:

— Хубава Маюми, значи вие удържахте на думата си.

— Но вие сър, вие не удържахте на вашата дума. Не, от погледа ви личи. Нищо не сте направил за нас.

— Уверявам ви, Маюми, нямах никаква възможност. Генералът е толкова зает, че не ми се удаде случай да му говоря. Но имайте търпение. Сигурно ще го убедя след известно време и ще ви върнат имението. Кажете на майка си да не се безпокои. Заради вас, прекрасна Маюми, няма да пожаля труда си. Вярвайте ми, и аз не по-малко от вас искам да се уреди тази работа. Но вие знаете колко упорит е чичо ми, а също, че е близък приятел на семейство Рингоулд. В това се състои главната трудност. Но не се страхувайте. Аз ще я преодолея.

— О, сър, хубави са думите ви, но сега те имат малка стойност за нас. Дълго време чакахме да ни помогнете. Искахме само да извършат разследване. Лесно можехте да уредите това и по-рано. Но сега вече земите не ни интересуват, тъй като други, по-големи неправди ни карат да забравим по-малките. Нямаше да бъда тук тази вечер, ако нещастие, би трябвало да кажа безправие, не бе сполетяло бедния ми брат. Уверявахте ни, че сте приятел на семейството. Идвам да се възползвам от вашето приятелство. Сега вие можете да докажете, че наистина сте приятел. Освободете брат ми и ние ще повярваме на вашите хубави думи. Не казвайте, че е невъзможно. Това едва ли е трудно за човек като вас. Вие се ползувате с голямо влияние сред белите вождове. Може би брат ми е бил груб, но той не е извършил престъпление, заради което да имат право да му налагат такова строго наказание. Кажете една единствена дума на големия военен вожд и той ще го освободи.

— Прекрасна Маюми, вие и не подозирате с колко трудна мисия ме натоварвате. Брат ви е задържан по нареждане на правителствения пълномощник и по заповед на главнокомандващия. При нас нещата стоят другояче, не както при вас, индианците. Аз съм подчинен и ако се осмеля да предложа това, което вие желаете, ще ме укорят, а може би и ще ме накажат.

— Значи вие се страхувате да не ви укорят заради една справедлива постъпка? И смеете да ми говорите за вашето приятелство към нас. Добре, сър, друго няма какво да ви кажа, освен че вече не ви вярвам. Моля ви занапред да не идвате в нашия скромен дом.

Тя се отвърна от него с презрителна усмивка. Колко очарователна ми се видя тя в този миг!

— Останете, Маюми! Прекрасна Маюми, не си отивайте, не се съмнявайте, че ще направя всичко, каквото мога.

— Направете това, за което ви помолих. Освободете брат ми. Пуснете го да се върне у дома.

— А ако…

— Какво, сър?

— Знайте, Маюми, че мога да загубя всичко, ако изпълня желанието ви. Може да ме разжалват, да ме направят обикновен войник, да ме опозорят в очите на моите сънародници. Може да ме накажат, да ме затворят в затвор по-лош от този, който трябва да понася брат ви. Рискувам да си навлека всички тези беди.

Девойката се спря, но не отговори.

— И все пак с радост бих понесъл всичко, дори и опасността от смъртта, ако вие, прекрасна Маюми… — на това място в гласа на адютанта прозвуча страстна молба — ако вие сама се съгласите…

— Да се съглася? На какво, сър?

— Нужно ли е да ви казвам, хубава Маюми? Сигурно разбирате какво искам да кажа. Едва ли сте сляпа за любовта, за страстта, за дълбоката преданост, които изпитвам към вас…

— Да се съглася? На какво, сър? — повтори тя въпроса си с тон, сякаш обещаваше съгласие.

— Да ме обичате, мила Маюми, да ми станете любовница.

Известно време не последва никакъв отговор. Девойката стоеше неподвижна и величествена като статуя. Тя дори не трепна, като чу наглото предложение, а остана като вкаменена.

Нейното мълчание окуражи разгорещения влюбен. Той изглежда бе изтълкувал нейното безмълвие като знак на съгласие. Навярно той не бе видял погледа й, защото в него щеше да прочете нещо, което би го накарало веднага да спре увещанията. Но той сигурно не забеляза погледа й, иначе едва ли щеше да направи такава грешка. Той добави:

— Обещайте само, прекрасна Маюми, и брат ви ще бъде свободен, преди да се съмне, и вие ще получите обратно вашето…

— Ах, какъв негодник! — каза тя и звучно се засмя. — Ха, ха, ха!

В целия си живот не бях чувал нищо по-очарователно от този смях.