Майн Рид - Оцеола

Но, уви! Той ми бе причинил такава болка, че дори на мое място да бе най-големият страхливец на света, едва ли би се чувствувал по-нещастен от мене.

Веселият ми другар вече не можеше да ме разведри. Но не страх от предстоящата среща помрачаваше духа ми. Не, нещо съвсем друго! За дуела изобщо не мислех. Мислех за Маюми. За това, което току-що бях чул. Тя беше невярна, невярна! Беше ми изневерила — бяха се подиграли с нея. Всичко е свършено… загубено завинаги!

Наистина се чувствувах нещастен. Само едно нещо можеше да ме направи още по-нещастен — някоя пречка, която би могла да осуети отмъщението ми. Сега разчитах само на дуела. Само така можех да облекча страданията на сърцето си и да успокоя кипящата си кръв. Но аз трябваше да отмъстя не само на Аренс Рингоулд. Нямаше да се успокоя, преди да се изправя с оръжие в ръка и пред него — пред съблазнителя на Маюми, който бе причината за моето нещастие. Да можех да намеря предлог да го предизвикам и него на дуел! Трябва да направя това. Защо не го направих? Защо не му ударих плесница заради глупавата му усмивка? Можех да се бия и с двамата — един след друг.

Беснеех. Галахър седеше до мене. Приятелят ми не бе посветен във всичките ми тайни. Питаше ме какво имам против адютанта.

— Кажи само една дума, Джордж, момчето ми, и ще се състоят два дуела. Кълна се в свети Патрик, ще ми се да пооскубя перата на този надут паун.

— Не, Галахър, не! Това не е твоя работа. Ти не можеш да ми помогнеш. Почакай да науча нещо повече. Не мога да го повярвам, не мога!

— Какво да повярваш?

— Сега не мога да ти кажа, приятелю. Ще ти обясня, когато му дойде времето.

— Добре, моето момче! Чарли Галахър не е човекът, който може да се бърка в тайните ти. Сега да прегледаме нашите „булдозк“ и да видим дали могат да лаят. Надявам се, че тези нехранимайковци не са издрънкали всичко в щаба и не са развалили работата.

И аз от това се страхувах. Знаех, че могат да ме арестуват. Не само възможно — но съвсем сигурно беше, че ако противникът ми пожелаеше, веднага щяха да ме задържат. Арестът щеше да попречи на моето отмъщение и да влоши положението ми повече от всеки друг път. Имаше едно благоприятно обстоятелство — бащата на Аренс Рингоулд си бе отишъл. Но това нямаше голямо значение — командирът бе приятел на семейството им и само една-едничка дума би била достатъчна. Страхувах се, че адютантът Скот, изпълнявайки нарежданията на Аренс, можеше да продума тази думичка.

— В края на краищата няма да посмее — каза Галахър. — Ти така нареди работата, че няма да се осмели да направи такава мръсотия, просто няма да посмее. Може да се разчуе и тогава ще се вдигне голям шум. Освен това, драги приятелю, той иска да те очисти. Така че трябва да е доволен от възможността, която му предоставяш. Казват, че не бил лош стрелец. Не се страхувай, Джордж, моето момче, този път няма да се измъкне. Трябва да се бие и ще се бие. Ей, казах ли ти? Виж! Идва Аполон Белведерски 84 84 Аполон Белведерски — известна статуя на Аполон, която се намира в Рим. Б.пр. . Пресвети Мойсей, свети като Феб 85 85 Феб — едно от наименованията на Аполон, в преносен смисъл — слънце. Б.пр. .

Почукване. „Влез“. Вратата се отвори и адютантът се появи в пълна униформа.

„Може би идва да ме арестува“ — си помислих и сърцето ми се сви.

Но не, донесената от него бележка, която явно бе току-що написана, имаше друго предназначение. Въздъхнах с облекчение. Тя бе покана за дуел.

— Лейтенант Рандолф, ако не се лъжа? — каза джентълменът, като се приближи към мене.

Посочих към Галахър, без да му отговоря.

— Трябва ли да сметна, че капитан Галахър е ваш приятел?

Кимнах утвърдително.

Двамата застанаха един срещу друг и веднага съвсем хладнокръвно и учтиво започнаха да уговорят условията за дуела.

От собствени наблюдения зная и мога да потвърдя, че учтивостта на секундантите не е надмината дори и от най-изтънчените придворни в света.

Времето, което им бе необходимо да се споразумеят, бе кратко. Галахър добре познаваше установените правила, а видях, че и другият е запознат с тях. След пет минути всичко бе уредено — времето, мястото, оръжието и разстоянието.

Кимнах с глава. Галахър отдаде чест с широк замах, адютантът се поклони студено и се оттегли.

Няма да ви отегчавам, като ви разказвам какви мисли ме вълнуваха преди дуела, нито с безконечни подробности за него. В много книги има описания на дуели и това, че те си приличат, ще ми послужи за извинение, че не описвам още един.