Майн Рид - Оцеола

Защо го е оставил да живее? Защо не е запалил неговата къща?

Ако наистина Оцеола е водил групата, не можех да си обясня защо е оставил Аренс Рингоулд да живее, а е убил хората, които не бяха негови врагове.

Новите сведения, с които се сдобих, докато напредвахме, породиха нови мисли. Казаха ми, че индианците се оттеглили набързо, че всъщност отстъпвали. Пожарът привлякъл голям брой бойци от цивилното опълчение, патрул, който бил на обход, и тяхното неочаквано появяване накарало диваците да хукнат към гората. Предполагаха, че ако не бил този патрул, и други плантации щели да споделят съдбата на нашата плантация. Може би и плантацията на самия Рингоулд.

Това бе доста вероятно. Групата мародери не е била голяма. От следите им разбрахме, че не са били повече от петдесет. Това обясняваше защо са отстъпили при появата дори на толкова малък отряд. Хората твърдяха, че те наистина избягали.

Новото сведение постави цялата работа в друга светлина. Отново трябваше да правя догадки, отново бях заставен да подозирам Оцеола.

Може би аз не разбирах добре неговата индианска природа. Може би в края на краищата той бе чудовището, което бе нанесло жестокия удар.

Още веднъж се помъчих да открия причините. Какви причини можеше да има?

Боже мой! Сестра ми, Вирджиния! Възможно ли е любовта, дяволската страст да…

— Индианци! Индианци! Индианци!

Пълният със зловещо значение вик незабавно сложи край на размишленията ми. Смятайки, че диваците са пред нас, пришпорих коня си и се приближих към първите редици. Ездачите бяха спрели конете си. Неколцина, които се бяха отклонили от пътеката, бързо се наредиха край главната група, сякаш да се защитят. Други, които непредпазливо яздеха напред, се върнаха с галоп. Те бяха дали тревогата и неколцина от тях продължаваха да викат: „Индианци, индианци!“

— Индианци ли? — запита Хикмън недоверчиво. — Къде ги видяхте?

— Ето там — отвърна един от отстъпващите конници. — В дъбовата горичка. Пълно е с индианци.

— Да не ми казват Хикмън, ако повярвам това — отговори старият ловец, като презрително поклати глава. — Главата си залагам, че пънове сте видели. Индианците не се показват току-така в горите, и то на такива зелени глави като вас. Май първо ще ги чуете, а после ще ги видите.

— Ама ние ги чухме — отвърна някой, — чухме ги да си подвикват един на друг.

— Хайде де! — възкликна ловецът. — Май че друго ще чуете, като ги приближите. Първо ще чуете пушките им. Дявол ги взел вашите индианци! Сигурно сте чули я дрозд да писука, я мечка да реве. Знаех си, че ще хукнете да бягате, щом нещо ви се мерне пред очите.

— Не мърдайте от местата си — добави той заповеднически. — Чакайте, докато видя каква е тази работа.

Като каза това, той се смъкна от седлото и започна да връзва юздата за един клон.

— Слушай, Джим Уедърфорд — обърна се ловецът към своя другар. — Ела с мене да видим какво е уплашило тия новаци — дали индианци, или пънове. Ела да проверим тая работа.

Тъй като очакваше подобна покана, Уедърфорд бе вече слязъл от коня. Когато вързаха конете си, двамата безшумно се вмъкнаха в храсталака с пушки в ръце.

Останалите се събраха още по-нагъсто и останаха на седлата, за да дочакат резултата.

Нашето търпение не бе подложено на дълго изпитание, тъй като едва загубихме двамата разузнавачи от погледите си и ги чухме да се смеят високо.

Това ни даде смелост да се приближим. Там, където бе толкова весело, не можеше да има голяма опасност. Без да дочакаме разузнавачите да се върнат, ние потеглихме, направлявани от техния непрекъснат и силен смях.

На едно открито място и двамата се изпречиха пред очите ни. Уедърфорд гледаше вторачено надолу, сякаш разглеждаше някакви следи, а Хикмън, който ни бе видял да се приближаваме, стоеше с протегната ръка и сочеше към редките дървета от другата страна.

Обърнахме очи към означената посока. Видяхме малко стадо от полудив рогат добитък, което, уплашено от тропота на конете ни, бягаше сред дърветата.

— Ето — извика ловецът, — ето вашите индианци. Вярно, че са диваци. Ха! Ха! Ха!

Всички започнаха да се смеят освен хората, които бяха дали лъжливата тревога.

— Знаех си, че няма индианци — продължи ловецът на алигатори. — Те току-така няма да се покажат. Ще ги чуеш, преди да ги видиш. И да ви дам един съвет на вас, зелени глави, дето не можете да различите червен индианец от червена крава. Ако ходите така напред, а не заедно с нас, обзалагам се, че някой от вас ще спи довечера без коса на главата си.