Майн Рид - Пръстът на съдбата

— Чувате ли! — извикаха няколко разбойника, без да обърнат внимание на малкото име, когато предателят произнесе последната дума. Синьор Тореани!… Кметът на Вал д’Орно!… Ето защо ни преследват войниците!… Всеки знае, че Франческо Тореани не е бил никога наш приятел.

— И нещо друго — забеляза разбойничката, която на всяка цена искаше да заеме мястото на обвиняемата… — Защо са били всички тези любезности към един затворник?… Защо ще тъпчем този англичанин със сладки, с розолио — най-хубавите ни запаси?… Бъдете уверени, другари, ние сме били предадени!

Бедната Попета! Часът й беше ударил. Съпругът й, ако наистина той беше такъв, най-сетне намираше онова, което дълго време бе търсил — случаят да се отърве от нея. Занапред той можеше да действа безнаказано.

Корвино беше предизвикал конфликта и сега го подклаждаше с яростта на див звяр.

— Другари! — каза той, като прикриваше радостта си под привидното изражение на дълбока скръб. — Няма нужда да ви казвам колко жестоко е за мене да чувам, че се издигат подобни обвинения срещу едно същество, което ми е така скъпо — срещу собствената ми жена. А още по-жестоко е за мене, че трябва да ги призная за основателни! Но ние сме свързани помежду си с един закон, на който дължим пълно подчинение — иначе това би значило да вървим към гибел. Заклели сме се, че този от нас, който го наруши, ще бъде осъден веднага на смърт… Бил той брат, сестра, съпруга или любима… Вие сте ме избрали за ваш главатар и аз искам да се покажа достоен за това, като ви дам пример за подчинение на нашите закони.

Като произнесе тези думи, Корвино се хвърли с един скок върху Попета. Тя нададе вик на уплаха, последван веднага от втори от съвсем друго естество… Остър вик на болка, който постепенно утихна и най-сетне се разтвори в смъртта в момента, когато нещастното същество се отпусна на земята със забита в гърдите кама.

Последва неописуема сцена. Нито една сълза на съжаление, нито един признак на отвращение у тези диваци… Състрадание!… — Някои може би изпитваха такова, но никой не посмя да го изрази.

Колкото до убиеца, той се отправи със спокойни стъпки към своето жилище и се затвори вътре единствено от срам, защото беше неспособен да изпита угризение на съвестта.

Няколко разбойника вдигнаха тялото на жертвата и го погребаха в една близка яма, като преди това разбира се снеха от трупа всичките украшения, откраднати от не едно красиво момиче на Кампаня.

Върнат обратно в килията си, затворникът можа спокойно да размисли върху драмата, на която току що бе станал свидетел. Убийството на нещастната Попета му се видя като предвестник на още по-жестоката участ, която му беше отредена.

През следващите три дни в убежището на разбойниците се възцари пълно спокойствие. Обичайната почти непрекъсната глъчка беше заменена от гробната тишина, която обикновено настъпва след някое ужасно събитие.

Според това, което Хенри Хардинг можа да види, главатарят остана в жилището си зад затворените врати, като че ли искаше да накара дори и разбойниците да повярват, че оплаква така хладнокръвно извършеното престъпление.

На четвъртия ден се случи нещо, което възвърна обичайното оживление на шайката.

Сигналът, даден малко преди изгрев слънце от часовоя, извести за приближаването на пратеник и почти веднага след това в лагера се появи същият селянин, който бе натоварен да предаде писмото на Хенри до неговия баща и бе донесъл шестдесетте лири на художника.

Този път той носеше писмо, адресирано до главатаря. То му беше предадено веднага.

Пленникът узна за завръщането на пратеника по оживените разговори, които се водеха отвън. Говореше се за това като за голямо събитие.

Той разбра какво носи пратеникът, когато видя Корвино да влиза в килията му с отворено писмо в ръка.

— И така — изрева разярен главатарят, — бил сте скарани с баща си, синьор инглезе? Е добре! Толкова по-зле за вас. Непослушният син заслужава да бъде наказан. Ако се бяхте държал по-добре, почтеният ви баща сигурно би спасил ушите ви. Сега сте осъден да ги загубите. Но утешете се! Те ще останат в семейството ви. Ще ви ги отрежем най-внимателно и ще ги изпратим на баща ви в един хубав плик. Хайде, момчета, изведете го! Необходима е светлина за такава деликатна операция.

Младият англичанин беше изведен или по-скоро извлечен от килията си. Навън той бе заобиколен от цялата шайка мъже и жени. Колкото до децата — в това общество нямаше такива.