Майн Рид - Екипажът на „Пандора“

Той не загуби повече време в догадки и събуди приятелите си.

Видът на горящия кораб направи различно впечатление на събудените. Лали извика високо от ужас. Снежко прояви учудване и тревога, а Бен нададе радостен възглас и започна да скача по люлеещите се дъски.

Без да обяснява каквото и да било, завика:

— Ей вие, от кораба! Тука! Тука!

— Боже милостиви! — простена Снежко. — Това е кораб! Кораб! Но той гори!

— Не, Снежко — каза Бен, — нищо подобно! Това са китоловци, които топят сланина! Нима не виждате как там работят хората? Господи, нима няма да ни чуят? Ей, вие, китоловци!

Бен крещеше до прегракване.

Останалите му пригласяха.

По лицата на Уилям и Лали се стичаха обилно сълзи на радост, но и на тревога — ще ги чуят ли там? Дълго продължиха отчаяно-призивни-те викове на четиримата. Струваше им се, че гласовете им се чуват на много по-голямо разстояние. Но за учудване, отговор не се получаваше.

Въпреки близостта на кораба и виковете на „Катамаран“, цареше мълчание. Като помисли малко, Бен, като бивш китоловец, съобрази каква бе работата. Огънят в пещите пращеше така, че заглушаваше всеки шум наоколо. Моряците сами не се чуваха един другиго навярно. Като реши, че е така, Бен се отчая напълно. Надеждата за толкова близко спасение можеше изведнъж да се окаже илюзия и те отново да останат сами в безбрежния океан.

Насмалко не стана така. За щастие едно обстоятелство доведе развръзката благополучно.

Като се вгледа по-добре, Бен каза, че корабът е срещу вятъра. Виждаше се, китоловците нямаха намерение да плават, додето не стопят всичката сланина на убития кит. Моряците можеха да доплават без много труд до тях с весла.

След няколко минути „Катамаран“ се приближи до кораба толкова, че виковете най-сетне бяха чути. Китоловците бяха крайно учудени от появата на странния сал и дори не отговориха веднага. Но Бен разправи за претърпените злощастия.

След десет минути четиримата приятели седяха до пламтящото огнище, пред изобилната вечеря, заобиколени от простите, но добри и честни хора.

Мъжете бяха зачислени към екипажа. За малката португалка Лали отделиха каюта. Заобиколиха я с грижи и внимание.

Нещастният сал бе развален напълно. Въжетата, принадлежностите, основата и платното послужиха и на кораба. Дъските дадоха на дърводелеца, буретата на бъчваря.

Догадката на Бен Брас, че спасилият ги кораб е същият, които бяха очаквали върху кашалота, се потвърди. Китоловците, след като бяха убили огромния кит, бяха загубили следите му и сега превръщаха на мас друг.

Бен съобщи на капитана къде горе-долу се намираше кашалота Капитанът на китоловците остана доволен от упътването, тъй като бе разчитал да получи от него от седемдесет до деветдесет бурета мас.

На следния ден тръгнаха да го търсят. Бен разказа подробно всичките приключения и предупреди за възможната среща с бившите моряци на „Пандора“.

Привечер те бяха вече при мъртвия кашалот. При приближаването от трупа му излетя шумно ято морски птици. Това означаваше, че хора липсваха наоколо. Всичко бе останало във вида, в които четиримата приятели го бяха оставяли. Само месото се бе овъглило и огънят бе угаснал.

След три дни, когато всичката мас бе съхранена в съдовете, китоловците забелязаха греди, дъски, бурета и други остатъци от големия сал. Бурята, от която „Катамаран“ бе излязъл невредим, се оказваше съдбоносна за нещастниците от „Пандора“. Лошо стегнатите дъски се бяха разбили и всички те бяха потънали. Трагичният им край несъмнено бе възмездие от небето.

Остава да кажем няколко думи за по нататъшната съдба на нашите приятели.

Още на следния ден след спасението Снежко зае длъжността готвач на китоловния кораб. Той я изпълняваше с достойнство няколко години, докато не премина на същия почетен пост в новия хубав кораб, принадлежащ ма вече истинския капитан Бен Брас, който не пренасяше жив товар за продан в Бразилия, а търгуваше с палмово масло, слонова кост, щраусови пера и златен пясък. След няколко години, като пожъна богати плодове от пълния с трескава деятелност живот, Бен Брас се засели в собствена ферма. Неизменният му черен приятел го последва.

Съдбата на юнгата Уилям бе още по-завидна. Гледайки неговата горда осанка и красиво изразително лице, всеки би казал, че за такъв юнак не е трудно да си намери жена по вкус. И наистина жената на Уилям бе много красива, с големи черни очи и прелестни къдрави коси. Доста мургавият цвят на лицето сочеше нейния южен произход. Говореше се, че била португалка, родена в Африка. И още, че съпрузите се били запознали на някакъв нещастен кораб „Пандора“, че били останали с още двама приятели като единствен екипаж на този кораб и че детската им дружба се била обърнала скоро в гореща любов върху дъските на странен сал сред Атлантическия океан. Тази мис, разбира се, бе самата Лали.