Майн Рид - Екипажът на „Пандора“

Развръзката настъпи по-рано, отколкото я очакваха. На няколко сажена от плувеца се показаха две морски чудовища Навярно отдавна те бяха следили лодката, но нито Бен, нито Снежко ги бяха забелязали по-рано.

Лудият, погълнат от жаждата за мъст, не ги виждаше, а и да ги виждаше, замътеният му мозък не би оценил опасността. Сърцата на четиримата замряха от ужас. Въпреки застрашаващата ги опасност от страна на лудия, те не можеха равнодушно да го обрекат на смърт. Чувството за човечност се възмущаваше дълбоко в сърцата им от едно такова безсърдечие. Те обърнаха сала и забързаха към капитана. Снежко се мъчеше не по-малко от другите да бърза към спасението на оня, който бе искал да го удуши.

Разбира се, добрите намерения не можеха да помогнат. Чудовищата вече настигаха капитана и заплуваха от двете му страни, успоредно с него. Като издебнаха удобен момент, те се хвърлиха върху му и го разкъсаха…

Към лодката!

Това бе първата мисъл, която изпълни съзнанието на четиримата в мига, когато се усетиха дошли на себе си. Невъзможно бе да се допусне, че след всичко случило се, в лодката би могло да има някакви хора.

Какво бе станало с моряците? Екипажът на „Катамаран“ се мъчеше напразно да реши тоя въпрос. Едно бе несъмнено, в лодката се бе разиграла страшна драма. Тя се бе отделила от горящия кораб с всичко необходимо за дълго плаване — с големи запаси вода и провизии. Уилям бе присъствувал при тяхното отплаване и бе видял самото приготовление. Предположението за гладна смърт не можеше да има основание. Сигурно моряците бяха загинали по време на бурята. Но в такъв случай защо лодката не се бе обърнала?

С най-различни предположения моряците се приближиха до лодката. Гледката, която ги порази, бе повече от ужасна — петимата от „Пандора“ бяха загинали не от природна стихия, те бяха станали жертва на собствените си страсти. На дъното лежеше полуразложен човешки труп. Множество рани, нанесени с някакво остро сечиво, покриваха почти една до друга тялото и лицето на мъртвеца. Черепът бе раздробен. Обезобразеният труп плаваше в наситена с кръв вода. Бе трудно да се допусне, че това бе кръв само от един труп. По лицето бе невъзможно да се разпознае убития. Но по парцалите, останали от дрехите му. Бен установи, че това е един от помощниците на капитана на „Пандора“. Престъплението, очевидно, бе извършил полуделият началник. За доказателство служеха безцелно нанесените рани след явната смърт на нещастника.

Според Снежко капитанът и помощникът му се бяха разправили с останалите, за да завладеят водата и провизиите. Те са могли да убиват по различни начини. Първо, като предизвикват сбивания. И двамата се бяха отличавали с необикновена сила. А може би бяха и изхвърлили в океана отслабналите безкрайно тела, нощем, по време на съня им? Можеше да се помисли, че са били използували и алкохол; един пиян, и без това омаломощен човек, съвсем лесно може да се изхвърли зад борда. Останал сам подир кървавото си злодеяние, капитанът е бил несъмнено полудял.

Поразени от страшното зрелище, нашите приятели не можаха изведнъж да се заловят за работа. Но нямаше време да се предават на съжаление и да мислят твърде дълго върху станалото. Собственият им живот висеше на косъм.

Решиха единодушно, че трябва да преминат върху лодката. „Катамаран“ наистина им служеше вярно. Но той плаваше бавно. Припасите и водата можеха да се свършат. Бе трудно да разчитат на нови. Освен това снощният вятър доказа, че салът няма да издържи една истинска буря. А ако плаването им се продължеше, може би щеше да стане нужда да издържат не една буря.

Достойнствата на лодката бяха добре известни на Бен. Той не веднъж бе плавал с нея. Тя се носеше по вълните много леко. Ако и се сложеше мачта, при добър вятър лесно биха взимали по осем — десет възела. А това даваше надежда да достигнат до някой порт на Гвиана или Бразилия. Сякаш самото Провидение им бе изпратило лодката. Трябваше да се възползуват без колебание. Да се разделят с „Катамаран“ и незабавно да се заловят с изчистването На лодката, да се пренесат изцяло в нея.

Изхвърлиха мъртвеца на акулите, които не преставаха да се въртят наоколо.

Не се намериха нито вода, нито сухари, затова пък, за неизказана радост на Бен, между другите предмети се откри напълно запазен компас. Вече можеха да плават в дадена посока дори в най-дълбока нощ.

Лодката бе изчистена основно, всички неща от сала бяха пренесени внимателно, буретата с вода, виното и сушената риба, сандъка на Бен и веслата. Всичко бе подредено и се оказа, че в лодката биха могли да се поместят спокойно дванадесет човека. Най-после поставиха мачтата и платното и лодката бе готова.