Майн Рид - Гаучото Гаспар

Още дълго се развяваха в далечината щраусовите пера върху шапката на Гаспар. Най-после и те изчезнаха от погледа.

Когато мина опасността да се срещне с Гаспар, Валдес започна да мисли по-спокойно. Преди всичко го порази фактът, че конниците се движат толкова полека, почти ходом. Никой в саваната не язди ходом, а за гаучосите няма какво да се говори — те винаги яздят галоп.

— Няма нищо чудно в това, че пълзят като охлюви — реши той изведнъж. — Много по-чудно е, че Халбергер изобщо още може да язди. Аз забих копието в ребрата му. Може то да се е плъзнало, да е срещнало твърд предмет, тока или копче. Ама че съм загубен и аз — оставих го, без да проверя дали е убит. Но сега няма защо да съжалявам за това. За в бъдеще ще бъда по-внимателен.

След известно време започна да го занимава друг въпрос: защо те бяха тръгнали по този път? Макар той точно да не знаеше къде е къщата на Халбергер, Агуара му беше казал, че най-близкият път за там е по брега на реката.

— А, сещам се — продължи той, — сеньор Халбергер иска да заобиколи селото на тоба, които го нападнаха, за да не попадне повторно в ръцете им. Мисля, че го е учудила измяната на приятелите му. Той не знае, че Нарагуана е мъртъв. Толкова по-добре за мене! Докато те заобиколят, аз ще препусна по правия път по брега. Ние скоро ще се видим. А сега, стига бавене! Има да се радва диктаторът на вестта, която ще му занеса!

С тези думи Валдес обърна коня и потегли обратно-отначало бавно по пътечката, а после, когато излезе на открито, с всички сили, така че щраусовите пера на голямата му черна шапка се замятаха на вятъра.

Тревожна нощ преживяха обитателите на къщата на Халбергер. Дори червенокожите слуги, виждайки господарката си така отчаяна, не легнаха да спят.

Колкото повече време минаваше, толкова повече се засилваше предчувствието за нещо лошо. Ако на нещастната жена й кажеха, че мъжът й и дъщеря й са убити, това никак не би я учудило и не би я накарало да страда по-силно, отколкото страдаше сега.

Синът напразно се мъчеше да я успокои, като измисляше най-различни причини, които биха могли да задържат баща му и сестра му — това не успяваше да пропъди черните й мисли. Също тъй безуспешни бяха и старанията на Сиприано — самият той се измъчваше не по-малко от нея, загрижен за участта на братовчедка си, която обичаше.

Младостта винаги е изпълнена с надежди и юношите утешаваха, както можеха, нещастната жена.

— Не се отчайвай, мамо! — казваше Лудвиг, като се мъчеше да изглежда весел. — Те ще се върнат до сутринта, а може би и по-рано. Татко често закъснява, а понякога дори и нощува в степта.

— Само когато Гаспар е с него, никога когато е сам или с Франсиска! — отговори майката.

— Гаспар навярно ги е намерил и сега е с тях. Как мислиш ти, Сиприано?

— Разбира се — машинално каза Сиприано, макар сам да не вярваше това, което говореше. — Гаспар е чудесен следотърсач и никак няма да му е трудно да различи следите от коня на чичо и да намери и него, и братовчедката.

— Ах, къде ли ще го отведат тези следи! Страх ме е!…-въздишаше госпожа Халбергер.

— Не се бой, лельо! — извика племенникът. — Струва ми се, че се сещам какво би могло да ги задържи.

— Какво? — в един глас запитаха Лудвиг и майка му, в очите на която блесна искрица надежда.

— Вие знаете как се увлича чичо, когато види интересно животно или птица? Тогава той е способен да забрави всичко и всички. Може би той е убил в саваната някой рядък звяр и е останал да го пази, ако е твърде голям, за да го донесе веднага вкъщи.

— Не, не — отговори сеньората и лъчът на надежда угасна в очите й. — Това не е възможно.

— Много е даже възможно — настояваше младежът. — Не съм казал още всичко.

Очите на Лудвиг и на майката отново се отправиха към него с въпрос и надежда.

— Мисля, че е уловил щраус.

— Та да не би щраусът да е рядко животно! Той ги вижда всеки ден.

— Да, но не всеки ден може да хване такава птица. Аз вчера чух как чичо казваше на Гаспар, че му трябва мъжки щраус. По пътя за индианското село или пък на връщане той е срещнал щрауса и го е подгонил, като е накарал франсиска да чака. Вие не знаете какво значи лов на щрауси. Хитрата птица ту страхливо ситни, сякаш слага шията си под ласото, ту хуква стремително да тича, увличайки след себе си и ловеца. Така могат да изминат няколко километра. А трябва да се върне и при Франсиска. Времето лети незабелязано. Ето ви причината за закъснението. Не бива да се отчайвате.