— Чудно нещо! А на мене ми се струва, че това се случи вчера.
Момчето доста се умори от разговора и отпадна. Стюарт забеляза това и ласкаво му каза:
— Поспете си сега, Хари! Още сте много слаб, достатъчно говорихме.
Момчето се усмихна и затвори очи, а учителят тихичко си тръгна.
Изминаха няколко дни. Здравето на Хари бързо се поправяше. Той започна да става от леглото и да излиза на чист въздух.
Веднъж седеше с Харолд и настойника им в градината. Стюарт увлекателно разказваше на възпитаниците си всичко, каквото знаеше за Норвегия.
— Помните ли, веднъж искахте да ни разкажете нещо и за Олаф?
— Помня, помня… Ако нямате нищо против, мога и сега да ви запозная с неговата история.
— Бъдете така добър! — казаха в един глас момчетата.
Трябва да отбележим, че по време на боледуването на Хари синовете на полковник Остин станаха много по-възпитани. Те почти престанаха да говорят на диалект, грубостта в поведението им намаля. Знанията им се обогатиха благодарение беседите със Стюарт. Неговите разкази така им харесваха, че те бяха готови да го слушат по цели дни. Палавниците дори и не подозираха, че всичко това се равнява на училищни занимания и едва ли биха повярвали, ако някой преди това им беше казал, че щом се сдобият с наставник, всъщност веднага ще започнат да учат. Те си мислеха, че да учиш, значи да седиш над книгите и да зубриш отегчителни и неясни думи.
А Стюарт, като се запозна със степента на знанията и с характера на своите ученици, избра за начална форма на занимания с тях устните беседи. Така искаше да ги заинтересува, да ги накара да обикнат учението. Той беше твърдо убеден, че ще постигне целта си и ще застави момчетата дори да го молят да им дава книги за прочит.
Наистина за това трябваше още доста да се почака, но Стюарт видя, че началото е поставено, и искрено се радваше на положителния обрат в характера и ума на своите възпитаници.
— И така, слушайте! Олаф се е родил в 995 година на един малък остров, чието име не е известно. Майката на Олаф се добрала до острова, за да се скрие от убийците на мъжа си, които я преследвали. Още дете, Олаф бил откраднат от пирати и продаден в робство. След време попаднал в Русия. Там го видял Владимир и го взел на служба при себе си. Владимир харесвал хората с мъжествена външност, а Олаф бил силен, висок и много красив.
— А кой е тоя Владимир! — попита Харолд.
— Това е руски княз. Той, подобно на Константин Велики, приел християнството и покръстил своя народ. Но да продължа… Олаф бил езичник, скоро му дотегнало да служи при Владимир и го напуснал. След дълги скитания попаднал на остров Борнхолм и там се заселил.
— Къде се намира този остров? — прекъсна Хари разказа на учителя.
— В Балтийско море, под Швеция.
— И какво е правил там Олаф? — попита Харолд.
— Станал пират. Пиратството тогава е било много разпространено.
— Значи тогава много весело се е живеело! — възкликна Харолд.
— Силно казано — апострофира го Стюарт. — Нима можеш да живееш весело, когато всяка минута си заплашен да ти отнемат цялото имущество, свободата и дори живота? Помислете малко!
— Да… имате право, господин Стюарт — сконфузи се момчето. — Наистина не помислих за това.
— А то е главното, драги приятелю! Но да се върнем към любимеца на норвежците. Веднъж Олаф попаднал в Дъблин. Ирландия по онова време се управлявала от принцеса. Народът искал тя да се омъжи, затова в Дъблин се било стекло множество от богати и знатни рицари. Всички се събрали в двореца на принцесата, където трябвало да стане сгледата. Между тях имало и един чужденец с благородна и мъжествена външност, но в обикновено и грубо облекло. Точно той привлякъл вниманието на принцесата. Тя го попитала как се казва и кой е. Той отговорил, че го наричат Олаф и че е норвежец.
— Добре, че не се е бил наконтил, на войник това не отива — вметна Харолд.
— И принцесата била на същото мнение. Олаф веднага й харесал и тя го избрала за свой съпруг. Скоро славата на Олаф достигнала до норвежкия крал Ха-кон. Той бил много лош човек и народът го наричал Хакон Злия. Та на Хакон не му било приятно, че негов поданик е станал също крал. Той изпратил в Ирландия свой доверен човек, който спечелил обичта на Олаф и го склонил заедно да отидат в Норвегия. Пристигнали тъкмо по времето на успешен заговор срещу злия крал. Хакон бил принуден да избяга, а Олаф, когото искал да убие, бил избран на мястото на Хакон за крал па Норвегия.
— И какъв крал излязло от него?
Читать дальше