Майн Рид: Северните момчета

След един ден, когато корабът беше далече от брега, момчетата се разболяха от морска болест. Мъките ги накараха да се каят, че са се решили на това пътуване, и те започнаха да гледат на Стюарт като на враг. Той обаче не обръщаше никакво внимание на техните охкания и дръзко недоволство. На третия ден се почувстваха по-добре, успокоиха се и дори помолиха за прошка настойника си, който така търпеливо понесе ругатните им по време на болестта и през всичкото време всеотдайно се грижеше за тях.

Изминаха още два дни. Братята се почувстваха напълно добре и еднообразното, безкрайно бавното според тях плаване по Северно море започна да им дотяга.

— Като че ли никога няма да стигнем! — оплакваше се Хари.

— Вярно, пълзим като костенурки — подкрепи го Харолд, — Хей, вие — обърна се той към капитана, — слушайте, не може ли да плаваме по-бързо?

Капитанът се обърна, пъхна ръце в джобовете по моряшки навик, присви очи и каза с назидателна строгост:

— Аз не съм „хей, вие“! Кой ви е научил да се обръщате така към по-възрастните?

— Извинете, капитане — промърмори сконфузено момчето. — Но право да си кажа, дотегна ни вече да гледаме това море: все вода и вода…

— Дотегна ви да гледате морето! — извика морякът. — Та аз го гледам цели тридесет години и пак не мога да му се нагледам! Възможно ли е да омръзне на някого морето? Погледнете водата — тя е жива, всяка капка носи в себе си Цял един свят! Погледнете нагоре — виждали ли сте някога всичките тези птици! Вижте как весело се носят във въздуха, а ето и отражението им във водата. Забелязахте ли как се издига ястребът-риболовец? Скоро ще се спусне като стрела и ще сграби зазяпалата се рибка, непредпазливо изплувала на повърхността на морето. Да ви дотегне морето?! Знаете ли вие, млади човече, че водата е началото на всяко съществование, че тя е дала живот на всичко живо на земята? Изучавайте природата, приятелю, започнете изучаването й от водата и, повярвайте ми, никога няма да ви дотегне. Ето че идва и вашият настойник. Попитайте го, сигурен съм, че ще потвърди моите думи. Господин Стюарт, вашият възпитаник се оплаква, че плаваме много бавно. Да впрегнем ли морския змей? Как мислите? — добави капитанът с усмивка, която показваше, че вече се познава с наставника на момчетата и е посветен в тайната на тяхното пътуване.

— Наистина ли съществува такъв змей? — с любопитство попита Харолд.

— Казват, че съществува, макар лично да не съм го виждал. Но мога да ви посоча човек, който го е срещал.

— Говорите за Омсен, нали, капитане? — включи се ь разговора приближил се младеж, който изглеждаше на не повече от двадесет години.

— Точно за него! Тези момчета искат да уловят с въдица морския змей. Съветвам ги да се свържат с Омсен, който вече го е виждал, и може би ще им каже как да го хванат — усмихна се капитанът.

— Та нима това е възможно! Змеят е дълъг около двеста метра! — извика младежът.

— За децата всичко е възможно, приятелю!

— Не е истина, съвсем за друго говорехме, той лъже!! — закрещя Харолд с присъщата за него грубост.

— Тоя бърбори като сврака! — подкрепи го Хари.

Капитанът мълчаливо сви рамене и се отдалечи, а Стюарт изгледа намръщено двамата братя. Те осъзнаха грубостта си и сконфузено наведоха глави.

— Оле Омсен ще ви разкаже за змея — отново проговори непознатият младеж.

Този млад човек често ще срещате в разказа ни, затова ще кажем няколко думи за него. Името му е Винсент. По националност е швед и пътува за родината си. Среден на ръст, добре сложен, Винсент бе олицетворение на сила, красота и здраве.

— Кой е този Оле Омсен? — попита Хари.

— Норвежецът, за когото ви съобщи капитанът. Пътувал е твърде много и сега служи тук като матрос.

— Говори ли английски?

— Малко. Веднага ще го доведа — каза Винсент и тръгна да дири норвежеца.

— Какъв младеж! — възхити се Стюарт.

— Същинско хлапе — възрази Хари, който не обичаше пред него да се говорят хубави неща за други момчета. — Той е малко по-голям от мене — добави с презрителна гримаса.

— Да, няма още двадесет години, но физически е много по-развит и по-възпитан от вас — отбеляза Стюарт.

— За вас всички са по-развити и по-възпитани от мене! — озъби се Хари, а само след миг наум си каза: „Нима наистина съм толкова груб и невъзпитан?“

В това време дойдоха Винсент и Омсен. Норвежецът беше висок, рус, с големи сини очи и открито лице. Изглеждаше на около четиридесет години.

— Ето го и Оле — представи Винсент матроса.