Майн Рид: Златната гривна

— Наистина ли? — изненада се Джулиет.

— Това стана миналата зима на реката. Пързаляхме се с кънки, когато ледът изведнъж се строши и аз попаднах под водата, като се ударих в острия му ръб и припаднах. Разказаха ми после как Макдиармид се хвърлил под леда, намерил ме и ме измъкнал за косите. Сам се вкочанил, но останалите ни помогнали да се изкачим на леда. Прекарахме после с него цял месец в болницата! Можете да разберете сега моята привързаност към него. Но най-много се безпокоя за бъдещето му. Пропадането на такъв човек не е само загуба за държавата, то може да се окаже опасно за нея.

— Беден ли е?

— Напротив! Баща му е бил много богат търговец на кожи и знам, че му е оставил солидно наследство. Но това не е толкова съществено за него. Той имаше специални причини да чака с нетърпение завършването на академията и получаването на чин.

— Горкият младеж! Съжалявам го от сърце! — въздъхна мис Брентън. — Но вие пък, господин Армстронг, излязохте щастливец и завършихте с почести…

Девойката се побоя да не покаже прекалено пристрастие и замълча.

— Стана ми студено — каза тя, потръпвайки. — Да се върнем ли в залата? Страх ме е да не притесня баща си, като се бавя толкова дълго…

— На вашите услуги — поклони се галантно младежът.

И добави, докато вървяха към залата:

— Всичко вече свърши… и хубавите мигове. Утре заминавам на изток.

— Зная, че след завършването на академията всички получават отпуск — отбеляза мис Джулиет Брентън.

— Така е. Трябва да прекарам този отпуск сред домашните си.

Мис Брентън се почувства леко засегната.

— Ако не се лъжа, имахте уговорка с братовчед ми Корнелиус да прекарате заедно няколко дни в Биш?

Франк Армстронг се поколеба, преди да отговори.

— Не смея да отида там — промълви най-сетне. — Това е много опасно за мен, а войникът не трябва да търси опасностите без причина.

— Опасност? — извика девойката. — Каква опасност, кажете ми.

— Опасност да подхранвам мечти, които за един беден лейтенант като мен са неосъществими…

Той замълча и рязко каза:

— Знаете, че не обичам Корнелиус и за нас е по-добре да избягваме подобни срещи.

Помежду им легна тягостно мълчание и кой знае как би се прекъснало то, ако една нова двойка не се беше появила неочаквано.

— Тук са, Корнелиус! — извика Нети Дашууд. — Джулиет, чичо ни търси навсякъде… Господин Армстронг, братовчед ми е получил нареждане да ви отведе утре в Биш. Всичко е решено и чичо няма да приеме никакъв отказ.

— Все пак ще се наложи да му се извиня — каза с официален тон Армстронг, — утре на всяка цена трябва да замина за Илинойс.

— Отлично! Надявам се, че няма да вземете да ме убеждавате в невъзможността да отложите това пътуване с една седмица — каза девойката, без да обръща внимание на доводите му.

Със своите въздушни светлоруси къдрици, с големите си тъмносини очи, с нежния тен на лицето си Нети изглеждаше толкова сияеща, колкото братовчедка й Джулиет беше величествена под короната черни коси.

— Наистина, господин Армстронг, не бъдете толкова жесток. Помислете си само: ако ни откажете, ще ни липсва един кавалер и няма да можем да си направим дори домашен кадрил, а аз съм се заклела да танцувам всяка вечер.

— Подобна програма, то се знае, е голямо изкушение за мен — отговори той с малко изкуствена усмивка, — но отново трябва да ви уверя, мис, че ми е невъзможно да приема поканата, която така любезно ми отправяте.

Нети го погледна с дълбоко недоверие.

— Но какво най-сетне означава всичко това? — извика тя. — Вие доскоро се възхищавахте от този план… Корнелиус — добави тя строго, — подайте ръка на мис Джулиет, а аз ще си поговоря с господин Армстронг.

И преди Франк да се опомни, той се намери под ръка с Нети Дашууд.

— На какво се дължат това своенравие и тези преструвки? — попита веднага тя с тон, с който обикновено майките мъмрят децата си. — Цели два часа се старая по всякакъв начин да уговоря чичо да ви покани, защото разбрах със сигурност, че искате това, а когато вече всичко е постигнато, вие отказвате да приемете резултата на моите усилия. Така ли ми се отблагодарявате, че направих всичко, за да бъдете близо до Джулиет?

— Сега си давам сметка колко глупаво ще ви се стори моето поведение — каза младежът. — Няма да мога да изразя голямата си благодарност за всичко, което направихте за мен. Но всичко това още повече ме кара да се подчиня на решението си и да почувствам собственото си положение… Наистина не трябва да идвам в Биш… За нищо на света не бива да допускам това да продължава…