Майн Рид - Квартеронката

Няма нужда да казвам, че дадох това обещание на драго сърце.

— Сега — рече тя, — тъй като ми обещахте, мога да се сбогувам с вас с по-малко съжаление!

Тя протегна ръка. Аз взех на сбогуване пръстите й в моите и с уважение ги целунах. Видях, че сълзи напълниха отново очите й, но тя се обърна, за да ги скрие.

Бях убеден, че девойката действа по принуда и против волята си, иначе нямаше да ми позволи да си отида. Не беше от ония, които се страхуват от клюки и скандали. Някакъв натиск бе упражнен над нея.

Аз излизах през хола, а очите ми тревожно шареха във всички посоки. Къде беше тя? Нима нямаше да чуя дори прощална дума?

В този миг една странична врата се открехна леко. Сърцето ми лудо заби, докато тя се отваряше. Аврора!

Не се реших да заговоря на глас. Думите ми щяха да се чуят в гостната. Един поглед, едно пошепване, мълчаливо ръкостискане и аз забързах навън; обаче отговорът на това ръкостискане, колкото лек и недоловим да беше, вля радост в сърцето ми и аз продължих към вратата с гордите крачки на победител.

„Аврора ме обича!“

Тази мисъл ме бе осенила много преди да се преместя от плантацията в Бренжиер. Цял месец беше изтекъл оттогава.

Подробностите от живота ми през този месец биха представлявали много малък интерес за тебе, читателю, при все че за мене всеки час бе наситен с надежди или страхове, които са още съвсем живи в паметта ми. Когато сърцето е преизпълнено с любов, всяка дреболийка, свързана с тази любов, се разраства във важен въпрос, а мислите и случките, които биха се забравили иначе скоро, трайно се задържат в паметта. За събитията през този месец бих могъл да напиша цял том, всеки ред от който би бил извънредно интересен за мене, но не и за теб. Затова именно не ги и споменавам; няма да ти предложа даже и дневника си, който съдържа историята на живота ми през това време.

Аз все още живеех в хотела в Бренжиер. Здравето ми бързо се възстановяваше. Повечето от времето си прекарвах в бродене из полето и по Дигата, разходки с лодка по реката, риболов покрай лъките, ловуване в тръстиките и мочурищата, покрити с кипариси, а понякога убивах времето си и с по някоя игра на билярд, защото всяко луизианско селище има салон за билярд.

Радвах се на обществото на Райгарт, когото наричах сега свой приятел, и щом професионалните му задължения позволяваха, прекарвах времето си с него.

Неговите книги бяха също мои приятели и от тях почерпих първите си познания по ботаника. Изучих sylva-та 91 91 Sylva (лат.) — събирателно име за горски дървета на дадена област. — Б.пр. на околните гори, така че можех от пръв поглед да различа всяко дърво и неговия вид — исполинския кипарис, символа на скръбта, с високи, издигащи се чак горе в небето пирамидални тежки корони от тъжен тъмен листак, още по-тъжен поради увисналата по него „tillandsia“, „тупело“ (Nyssa aquatica), тази обичаща водата нимфа, с нейните дълги нежни листа и плодове, подобни на маслини; персимона, или „американски лотос“ (Diospyros Virginiana), с прекрасни зелени листа и черни плодове като фурми; великолепната едроцветна магнолия и нейния събрат — високото божурово дърво (Liriodendron tulipifera); водното рожково дърво (Gleditschias monosperma) и от същия род тришипния рожков (triacanthos), чиито леки перести листа почти не засенчват слънцето; сикамора (platanus), с гладкия дънер и широко прострени среброцветни клони; ароматното каучуково дърво (Liquidambar styraciflua), отделящо златисти капки; благоуханния и лековит „сасафрас“ (Laurus sassafras); лавровото дърво (Laurus Caroliniensis) с канелен дъх; много разновидности дъбове, начело на които трябва да се постави величественото (вечнозелено дърво на южните лесове — „живия дъб“ (Quercus virens); „червеният ясен“, с увисналите кичури samaroe; сенчестата копривка (Celtis crassifolia) с големите сърцевидни листа и черни плодове с костилки; и най-после, макар и не по-малко интересната топола, която обича вода (Populus angulata). Такава е горската растителност, която покрива наносната почва на Луизиана.

Това е област отсам пределите на истинската палма, но и тя има свой представител в лицето на нискораслото „палмето“ — „latanier“ на французите, и „палмата Сабал“ на ботаниците — в няколко разновидности, образуващи на много места шубраци, които придават тропически характер на гората.

Изучих паразитите — огромните лиани е клони като дънер и на дървета, черни и възлести; стелещата се тръстика с хубави цветове, подобни на звездички, мискетови лози с тъмночервени гроздове; бегониите с фуниеобразните венчета; „smilaceae“, между които бият на очи „Smilax rotundifolia“, дебелият бодлив бамбук и ароматната скрипка (сарсапарила).