Майн Рид - Квартеронката

Изумлението беше безгранично — дотолкова, че тълпата сякаш се вкамени и в залата настъпи пълна тишина. Общото настроение се промени.

Въздействието, което всичко това оказа върху Гаяр, бе явно за всички. Той изглеждаше съвсем объркан и в смущението си измънка:

— Протестирам против това… този документ е бил откраднат от моето бюро и…

— Толкова по-добре, мосю Гаяр! — отново го прекъсна д’Отвил. — Толкова по-добре! Щом признавате, че е бил откраднат, значи признавате, че е достоверен. А сега, господине, след като сте притежавали този документ и сте знаели съдържанието му, как можете да твърдите, че Аврора Безансон е ваша робиня?

Гаяр се видя натясно. Бледото му лице стана съвсем мъртвешко, а на мястото на обикновеното злобно изражение се изписа ужас. Той имаше вид като че иска да се махне и дори вече се снишаваше зад по-високите мъже, които стояха около него.

— Почакайте, мосю Гаяр! — продължи неумолимият д’Отвил. — Още не съм свършил с вас. Заповядайте, съдия Клейборн! Ето още един документ, който може да ви интересува. Ще бъдете ли тъй любезен да му хвърлите един поглед?

С тези думи д’Отвил подаде втори документ; връчиха го на съдията, който, както и преди, го отвори и прочете на глас.

Това беше допълнение към завещанието на Огюст Безансон, с което той оставяше на дъщеря си Йожени Безансон петдесет хиляди долара в банкови книжа с нареждане в деня на пълнолетието й тази сума да й се изплати от двамата изпълнителни на завещанието, г. Доминик Гаяр и Антоан Лерьо, като на двамата опекуни се предписваше да не съобщават на получателката за съществуването на тази сума до самия ден на плащането.

— Сега, мосю Доминик Гаяр — продължи д’Отвил, щом съдията прочете документа, — аз ви обвинявам в присвояването на тези петдесет хиляди долара, както и разни други суми, за които ще говорим после. Обвинявам ви, че сте укрили съществуването на тези пари, като не сте ги посочили в актива на имението Безансон, обвинявам ви, че сте ги злоупотребили за свои лични нужди!

— Това е сериозно обвинение — каза съдията Клейборн, явно убеден в неговата истинност и готов да го поддържа. — Ако обичате, кажете ни вашето име, господине? — продължи гой, като се обърна към д’Отвил с мек тон.

За първи път виждах д’Отвил на ярка дневна светлина. Всичките ни срещи досега бяха ставали или в мрака на нощта, или на светлината на лампи. Само тази сутрин бяхме прекарали няколко минути на дневна светлина, но дори и тогава бяхме в мрачната сянка на гората, където мъчно можех да различа неговите черти.

Сега той стоеше пред отворения прозорец и аз много ясно виждах цялото му лице. И ето, отново изпитах чувството, че прилича на някого, когото съм виждал и преди. Колкото повече го гледах, толкова по-силно ме завладяваше това чувство, но изумлението беше вече малко попреминало, когато той отговори на въпроса на съдията.

— Ако обичате, кажете ни вашето име, господине? — повтори съдията.

— Йожени Безансон!

В същия миг шапката и черните къдрици бяха свалени и пред погледа на всички блеснаха златнорусите плитки на прекрасната креолка.

В залата избухна гръмко „ура“, към което се присъединиха всички освен Гаяр и двама-трима от неговите главорези. Аз разбрах, че съм свободен.

Всичко внезапно се промени и ищецът стана обвиняем. Преди още да се уталожи общото вълнение, видях как шерифът, подбутнат от Райгарт и някой друг, отиде при Гаяр, сложи ръка на рамото му и го арестува.

— Това е лъжа! — закрещя Гаяр. — Заговор… мръсен заговор! Тези документи са фалшиви! Подписите са подправени… подправени!

— Не сте прав, мосю Гаяр — прекъсна го съдията. — Тези документи не са подправени. Това е почеркът на Огюст Безансон. Аз го познавах много добре. Това е неговият подпис — бих могъл лично да се закълна в това.

— Аз също! — откликна се нисък строг глас, който привлече всеобщото внимание.

Превръщането на Йожен д’Отвил в Йожени Безансон беше поразило тълпата, но сега всички ги очакваше още по-голяма изненада — възкръсването на управителя Антоан!

Читателю! Моята история завърши. Тук трябва да спуснем завесата на нашата мъничка драма. Бих могъл да ви предложа други картини, с които да обрисувам по-нататъшната съдба на нашите герои, но нека завърша само с една кратка равносметка. Вашето въображение ще допълни подробностите.

И тъй, вие ще се зарадвате, като узнаете, че Йожени Безансон възвърна целия си имот, който скоро стигна отново до цветущото си състояние под грижливото управление на Антоан.