Майн Рид - Квартеронката

Това е то фаро̀ — играта, с помощта на която бях решил или да си изпразня кесията, или да спечеля цената на моята годеница.

Ние влязохме в салона. Voilà 154 154 Voilà (фр.) — ето. — Б.пр. играта!

В единия край на помещението беше масата — банката. Ние не можехме да видим нито касиера, нито крупието — и двамата бяха закрити от двойния кръг играчи, заобиколили масата: една редица седнали и друга изправени зад тях. Тук-таме в тълпата имаше и жени, седнали или застанали в най-различни пози, весели красиви жени, натруфени с целия блясък на модата, но с известна braverie 155 155 Braverie (фр.) — дързост, предизвикателство — Б.пр. , която издаваше печалното им занятие.

Д’Отвил отгатна — играта беше в разгара си. Външният вид и стойката на играчите, постоянното движение на ръцете, слагащи залози, непрекъснатото дрънкане на жетоните от слонова кост и звънът на удрящите се един о друг долари — всичко показваше, че играта се развива много живо.

Великолепен полилей, окачен над масата, заливаше с ослепителната си светлина и играта, и играчите.

В средата на салона стоеше голяма маса, цялата отрупана със закуски. Студени печени птици, шунка и език, пиле, майонеза, раци, кристални кани, пълни с вино, коняк и други напитки, красяха тази маса. По някои от чиниите и чашите личеше, че вече са били използвани, а други бяха чисти и на разположение на всеки, който би пожелал да поиграе с нож и вилица. Всъщност това беше безплатен обяд или по-скоро вечеря — безплатна за всеки гост, който би пожелал да си похапне. Такъв е обичаят в американските комарджийници.

Богатият избор ястия не съблазняваше нито моя другар, нито мене. Ние не се спряхме край тази маса, а се запътихме направо към банката.

Дойдохме до външния кръг и надзърнахме през раменете на играчите. „Проклета съдба! Чорли и Хатчър!“

Да — ето ги двамата мошеници, седнали един до друг зад масата за фаро̀, но не като играчи, а като касиер и крупие на играта! Чорли държеше в ръце кутията с картите, а Хатчър седеше от дясната му страна с жетони и долари в монети и банкноти, наредени на масата пред него. С един бегъл поглед към насядалите около масата открихме и търговеца на свини. Ето го там, седнал със свободното си дочено сако и широкопола бяла шапка, говори просташки, смело залага и се държи, като че не познава нито касиера, нито крупието.

Моят другар и аз се спогледахме изненадани.

В края на краищата във всичко това нямаше нищо чудно. За фаро̀ банка няма нужда от разрешително, нито от някакви други приготовления за уреждането й, освен да сложиш маса, да я покриеш със зелено сукно и да пристъпиш към работа. Нямаше съмнение, че тези картоиграчи се чувстваха тука съвсем у дома си. Разходката им нагоре по реката е била само едно малко разнообразие — едно случайно развлечение през лятото. Сега вече започваше новоорлеанският „сезон“ и те бяха се върнали навреме за него. Тъй че нямаше защо да се чудим, че ги намираме тук.

Обаче в първия миг, когато ги видях, бях изумен, а и моят другар също. Обърнах се към него и тъкмо щях да му предложа да напуснем това заведение, когато блуждаещият поглед на мнимия търговец на свини се спря върху мене.

— Здравейте, чужденецо! — извика той с учудване. — И вие ли сте тука?

— Като че ли да — отвърнах нехайно.

— Хубаво! Хубаво! Пък аз мислех, че сте се загубили. Де сте ходили, а? — запита той грубо фамилиарно и достатъчно високо, за да привлече вниманието на всички присъстващи към мене и мои другар.

— Хм… де ли съм ходил? — откликнах се аз, запазвайки самообладанието си и без да покажа раздразнението, което всъщност събуди в мене нахалството на този човек.

— Аха, това ви питам я!

— Много ли искате да знаете? — попитах го аз.

— Ами че… не чак толкова.

— Много се радвам — отговорих му аз, — защото нямам намерение да ви кажа.

Въпреки наперения му вид забелязах, че общият смях, предизвикан от моята донякъде bizarre 156 156 Bizarre (фр.) — странна. — Б.пр. забележка, го накара малко да си посвие опашката.

— Хайде, чужденецо — рече той с глас, в който звучеше и подмилкване, и яд, — мисля, че няма защо да бъдете чак толкова хаплив; не съм искал да ви докача, ама… нали знаете, вие ни напуснахте ей тъй изведнъж… е, няма що, то не ми влиза в работата. Ще си опитаме ли късмета на фаро̀?

— Може и да опитам.

— Е, хайде де, изглежда да е хубава игра. И аз се опитвам за първи път. Тя май цялата работа е само късмет, също като чифт-тек. Ама печелим.