Еужени Рейли - Двойна сватба

— Разбирам, скъпи.

— Искам да се любим, Мелиса! — продължи той настойчиво. — Остани при мен тази нощ.

Думите му я развълнуваха, но тя разшири очи ужасена.

— Но аз не мога. Майка и татко ще бъдат възмутени.

— Не, няма. Просто им се обади по телефона и им кажи, че ще закъснееш. Да не те чакат — обхвана лицето й с ръце. — Любима, не ми ли вярваш?

— О, да! — прошепна трескаво тя.

— Искаш ли да се любим?

— От цялото си сърце.

Той се усмихна и й подаде слушалката.

— Да ти помогна ли да набереш?

Тя също се усмихна.

— Не, татко ме научи.

— Браво на него.

— Между другото, аз трябва да свиквам с тези приспособления, ако искам да помагам в поликлиниката, нали?

— Правилно.

Докато Мелиса говореше по телефона, Джеф отиде в хола да вземе чантичката й. Когато тя сложи обратно слушалката, й я подаде.

— Е?

Тя се усмихна криво.

— Майка каза да се забавляваме.

Той се засмя.

— Обърни се.

Когато тя се подчини, той разкопча роклята й. Целуна голите й рамене. Усмихна се при леката й въздишка и каза възбудено:

— Мисля, че е най-добре да влезеш в банята, любима, преди да съм обезумял.

— О, да! — тя тръгна с чантата, но се спря колебливо.

— Какво има, Мелиса? — попита той.

Тя се обърна, като хапеше устни.

— Това нашето продължителна моногамна връзка ли е, Джефри?

Той се разсмя.

— Какво, за бога, означава този въпрос?

Тя пламна.

— Докторът каза, че това приспособление може да се използва само при продължително моногамно… Така ли е?

Той й намигна.

— Можеш да бъдеш сигурна, че се отнася за твоето сладко задниче.

Сияеща, тя се насочи към банята.

Когато Джеф започна да се съблича, почувства такава силна любов към нея, че гърлото му пресъхна.

Мелиса се върна. Върху себе си носеше само наполовина смъкнат сутиен без презрамки. Джеф я чакаше под завивките, гол до кръста. Изглеждаше много секси. Следеше я с поглед, докато тя се намести до него. Усети, че е легнала върху нещо твърдо. Издърпа го и погледна объркана — беше дистанционното управление.

— Съжалявам, любима — каза той смутен. — Толкова много самотни нощи… Само аз и телевизорът.

Тя се усмихна кокетно и му го подаде.

— Предлагам да прибереш това на безопасно място, Джеф. Не бих искала да те прекъсвам, спирам или изхвърлям.

— Само се опитай — изсмя се гръмогласно Джеф. Взе дистанционното и го постави върху нощното шкафче. Целуна я и разкопча сутиена й.

— Чудех се, Джефри — прошепна тя, останала без дъх, когато той започна да целува гърдите й.

— Да? — гласът му беше дрезгав.

Тя удари мускулестите му ръце.

— Виж… Докато бях в банята, забелязах, че имаш центрофуга. Всеки път, когато се опитам да я използвам у дома, тя изстрелва гейзери срещу мен.

Той се усмихна.

— Как мога да ти помогна, мила?

— Можеш ли да ми покажеш как работи?

Отговори й със страстна целувка, която затвори устата й.

— Някога ще ти покажа…

— Моля всички за внимание!

В късния следобед на една събота Миси стоеше в дъното на помещението за каретите. До нея хълцаше Дулси. Трибуната на Миси беше едно малко одраскано писалище. Върху него беше поставила няколко плаката, които подготвя до късно през нощта.

Пред нея, по дългата пътека между двете редици файтони, бяха насядали повечето от негрите в плантацията. Облечени в груби работни облекла, петдесетина мъже и жени се бяха скупчили на пода. Слушаха Миси в напрегната тишина. Предупреждението й да бъдат тихи беше абсолютно, излишно. Настроението в огромния хангар беше толкова мрачно и сериозно, че дори преминаването на мишка би прозвучало като паническо бягство на едър рогат добитък.

Миси усещаше, че робите бяха дошли тук неохотно. Трябваше да изпрати Дулси до гетото им да ги събере за събранието. След неотдавнашния спор с баща си, който не доведе до никакъв резултат, тя беше твърдо решена да направи нещо за премахване на робството поне тук, в тяхната плантация. Твърде дълго беше проявявала търпение към Джон Монтгомъри. Беше дошло време за действия. Като погледна мрачните лица пред себе си, тя се покашля и започна речта си:

— Дошла съм днес тук, за да ви кажа, че е време да започнете сами да управлявате своя живот.

Тишина.

Тя смело продължи:

— Дошла съм да ви кажа, че институцията на робството е порочна, а моят баща не разбира това. Тук съм да ви дам кураж да поемете нещата в собствените си ръце.

Отново тишина.

— Вие сте лишени от правата на човешки същества — продължаваше разпалено Миси. — На вас само ви се заповядва. Нямате правото да ръководите собствената си съдба. Децата ви не могат да четат и пишат. Не можете да напускате плантацията, дори да се жените без разрешението на баща ми. Моето мнение е, че прекалено дълго сте търпели това непоносимо положение. Дошло е време да се отървете от злото.