Майк Резник - Гадателката

Мишката покати глава.

— Тя мисли, че съм я спасила — което и направих. Няма да е трудно да я задържа.

— Не мога да си те представя като майка.

— Защо не оставиш тази грижа на мен?

— Въпросът е все някой да се погрижи за това — заяви Мерлин.

Следващият час мина в мълчание — Мишката преглеждаше новините, а Мерлин упражняваше фокуса с трите монети. Изведнъж чуха как Пенелопа простена в съня си и Мишката отиде да я види в кабината.

— Какво има? — приближи тя до леглото на момичето.

Пенелопа изглеждаше объркана.

— Помислих, че съм пак там, където ме намери.

— Било е само сън — успокои я Мишката.

— Страх ме е — проплака момичето.

— Не се страхувай. В безопасност си.

Детето поклати глава.

— Наистина — настоя Мишката. — Утре ще се приземим на друг свят и ти ще започнеш да ни помагаш в представлението. Звучи забавно, нали?

— Няма да ми позволят.

— Кой няма да ти позволи?

— Всички.

— Там никой не те познава.

— Някой ще ме познае. Винаги става така.

Мишката се намръщи.

— На колко свята си била?

Пенелопа вдигна двете си ръце, погледна ги внимателно и бавно сви два пръста на дясната.

— На осем?

Момичето кимна.

— И на всеки от тези светове някой те е разпознавал?

— На повечето от тях.

— Кой?

— Мъже.

— Само мъже?

— Лоши мъже — натърти Пенелопа.

— Въоръжени мъже?

— Някои от тях.

— Доста неща си преживяла, а? — рече Мишката. — Опитай се да поспиш сега. Всичко ще изглежда по-добре, когато се събудиш.

Прегърна я, после излезе от кабината.

— Е? — попита Мерлин, когато тя се върна при него.

— Кошмари.

Той сви рамене.

— Предполагам, че са нещо обикновено при нея.

— Да. Знаеш ли, че са преследвали похитителя й на осем свята?

— Тя ли ти каза? — полюбопитства Мерлин.

— Да.

Той се намръщи.

— Още едно странно нещо.

— Кое?

— Ако този извънземен е толкова добър, че на цели осем свята се е намирал винаги една стъпка преди Гробаря Смит, как стана така, че ти просто влезе и я отведе?

— Никой не знаеше, че съм там.

— И той не е взел никакви предпазни мерки, в случай че някой неизвестен ловец на глави се промъкне през задния вход? Много ми е трудно да го повярвам.

— Очевидно нямаше никакви съучастници — отбеляза Мишката. — Или са били убити от ловци на глави. Както и да е, той не можеше да е постоянно с нея.

— Доколкото разбрах, правил го е на осем други свята.

Тя изглеждаше отегчена.

— Защо винаги, когато се озовеш в някоя нова ситуация, внезапно се превръщаш в най-големия параноик, когото някога съм срещала?

— Нямам нищо против новите неща — отговори Мерлин и с едно махване на ръката показа букет цветя. — Приемам дори странните неща. Но тази ситуация е много повече от просто нова и необичайна, тя е опасна и именно това не харесвам.

— Добре — изрече Мишката след кратко мълчание. — Не знам какво да правим. Но тя е при нас и докато я върнем на този, който плаща на Гробаря Смит и Оли Трите юмрука да я намерят, остава тук.

— Ще видим.

— Държа на това, Мерлин — погледна го твърдо Мишката. — След всичко, дето е изтърпяла, няма да я изоставя на някаква кална топка по Границата без приятели и семейство, които да се грижат за нея.

— Добре — отстъпи той. — Познат ми е този тон. Тя остава, докато открием кой плаща, за да я намери и върне обратно.

— Не бъди толкова нещастен — добави тя.

— Защо не? — оплака се Мерлин. — В главата ми се въртят все същите въпроси, както и преди час. Никой от тях не изчезна само защото ти имаш отговор за всичко. — Той замълча за миг. — Единственото нещо, което се промени от началото на този разговор, е, че имаме да храним още един човек.

— Едно малко момиче.

— Едно добре попътувало и много загадъчно малко момиче — поправи я той.

Корабът кацна върху гола ивица земя на една миля от единствения Търговски град на Чероки. Мерлин и Мишката обикновено наемаха стая в местния хотел, за да се махнат от еднообразието на своите претъпкани кабини. Но този път, понеже не искаха да издадат факта, че с тях пътува малко русокосо момиче, решиха да спят в кораба.

Приземиха се посред нощ, а когато яркото жълто слънце се издигна над кървавочервените пясъчни дюни и голите скалисти хълмове на Чероки, оставиха Пенелопа в кораба и отидоха в града.

Както повечето търговски градове на Вътрешната граница, и този се бе появил около първия бар и публичен дом на планетата. Имаше два малки хотела, няколко ресторанта, втори публичен дом, още три бара, хангар за частни космически кораби, пощенска станция, която обслужваше не само Чероки, но и всеки обитаем свят на разстояние пет светлинни години, бивш правителствен офис по миньорските въпроси, център за сафари, седем компании за внос и износ, малка пивоварна, два супермаркета и вероятно петдесет модулни къщи с куполи.