Майк Резник - Гадателката

— Помогнете ми! — примоли се детето.

— Сама ли си? — прошепна Мишката.

Момичето кимна.

Мишката се приближи и се зае с белезниците.

— Как се казваш? — попита тя.

— Пенелопа — подсмръкна детето.

— Пенелопа чия?

— Просто Пенелопа.

Белезниците се разтвориха и паднаха на пода, а Мишката за пръв път огледа момичето по-подробно.

Русата коса на Пенелопа сякаш бе небрежно отрязана с нож вместо с ножици и не бе мита със седмици, ако не и с месеци. Имаше огромна синина на лявата буза, която вече избледняваше. Момичето бе слабичко и недохранено, а не жилаво и издръжливо като нея. Носеше спортен костюм, който някога е бил бял и удобен, но от дългото носене се бе измърсил и протрил. Беше боса, а петите й изранени.

— Не светвай — обади се Пенелопа. — Скоро ще се върне.

— От каква раса е?

Пенелопа сви рамене.

— Не знам.

Мишката извади нож от левия си ботуш.

— Ако се върне, преди да сме тръгнали, бъди сигурна, че го чака изненада.

Пенелопа трескаво заклати глава.

— Не можеш да го убиеш. Хайде да тръгваме…

Мишката протегна ръка и изправи момичето на крака.

— Къде са родителите ти?

— Не знам. Мисля, че са мъртви.

— Можеш ли да вървиш?

— Да.

— Добре. — Мишката се отправи към вратата. — Да тръгваме.

— Чакай! — внезапно извика Пенелопа. — Не мога без Дженифър.

— Дженифър? — попита остро Мишката. — Коя е Дженифър?

Пенелопа се втурна към ъгъла на стаята и сграбчи една мръсна парцалена кукла.

— Това е Дженифър — показа я в светлината на фенерчето. — Сега да вървим.

— Дай ръка. — Мишката се залепи за стената в коридора.

Огледа се и като не видя никакво движение, забърза към стълбите, буквално влачейки момичето след себе си. Стигнаха до подземието и влязоха в пералнята.

— Сега слушай внимателно — прошепна Мишката. — Искам да пълзиш на колене зад количките с пране, както правя аз, докато се доберем до вентилатора. Виждаш ли го?

Пенелопа се вгледа в тъмнината и поклати глава отрицателно.

— Ще ти кажа, като стигнем. Ще ти помогна да влезеш вътре. Не се тревожи, че е тъмно и тясно. Аз се промъкнах оттам, а съм по-голяма от теб.

— Не се страхувам — отговори Пенелопа.

— Знам — каза убедено Мишката. — Но ще трябва да пазиш тишина. Ако издадеш някакъв звук, жените, които работят в другия край на помещението, ще те чуят и ще дойдат да видят какво става. Ще се наложи да ги убия.

— Грешно е да се убива.

— Тогава не вдигай шум и нищо лошо няма да се случи — отвърна Мишката. — Готова ли си?

Пенелопа кимна и Мишката започна да пълзи към вентилационния отвор. Когато стигна до него, спря и се обърна да види как се справя момичето. С изненада установи, че е точно зад нея.

Мишката провери дали жените са все още заети с пералните машини, направи знак с пръст върху устните си и повдигна Пенелопа към отвора. Момичето запълзя и почти стигна до изхода под нивото на улицата. Мишката тъкмо щеше да я последва, когато чу умолителен шепот.

— Не мога да намеря Дженифър.

— Продължавай — изсъска Мишката. — Аз ще я намеря.

Изчака да чуе движенията на детето и се върна. Намери парцалената кукла в една чупка, затъкна я в колана си и настигна Пенелопа до решетката под фургона на Мерлин. Момичето не знаеше какво да прави по-нататък.

Мишката бързо отмести решетката, бутна Пенелопа във фургона и я последва. После се наведе и намести обратно решетката.

— Чакай тук — заповяда тя на детето. — Не издавай нито звук.

Сложи черната си качулка и се изкачи за финалната сцена в последните десет секунди. Когато всичко свърши и тълпата се разпръсна, тя заведе Мерлин във фургона.

— Защо се забави? — попита я той. — Замалко да не успееш.

— Наех си асистент — усмихна се Мишката.

— Асистент?

Мишката посочи Пенелопа, която се бе скрила зад магическите декори.

— Боже мой! — измърмори Мерлин. — Къде я намери?

— Окована за един стол в стая на извънземен.

Магьосникът клекна до малкото момиче и огледа синината на бузата му.

— Не ти е било леко, нали?

Пенелопа го гледаше, без да отговори.

— Има ли семейство на Уестърли? — обърна се Мерлин към Мишката.

— Не мисля.

— Какво прави тук?

— Не зная.

— Крия се — отговори детето.

— Нямаше предвид това, Пенелопа — каза Мишката. — Пита за времето, когато те намерих.

— Крия се — повтори момичето.

— Искаш да кажеш, че извънземният, който те бе отвлякъл, се крие?

Пенелопа поклати глава.

— Той криеше мен.