Майк Резник: Гадателката

— Уестърли е следващият човешки свят.

— Уестърли е чужд свят — поправи го тя.

— Около двайсет хиляди души живеят в нещо като свободна зона в центъра на най-големия му град. Можем да заредим с гориво там.

— Можем да го направим и тук.

— Да — продължи търпеливо Мерлин. — Но ще спрем на Уестърли за един ден. Кой знае? Ще си вземем малко пресни плодове. Ето това не можем да намерим на тази топка кал.

Мишката отново вдигна рамене.

— Добре, нека бъде Уестърли.

Мерлин подкара фургона към космодрума.

— Как го наричат местните? — полюбопитства Мишката.

— Кое? — попита той разсеяно.

— Уестърли.

— Ами човеците го наричат Уестърли.

— Много благодаря.

— Няма да можеш да произнесеш името, което извънземните използват. На звездните карти е отбелязан като Романус Омега II. — Той замълча за момент. — Кислороден свят, разбира се.

— Имаш ли представа как изглеждат местните?

— Предполагам, че дишат кислород — отговори той. — Има ли значение? Ние ще даваме представления само пред хора.

— Ти не пълзиш по комините или през отходните канали, нали? — заяде се тя. — Ако срещна извънземен, искам да знам какви са ми шансовете.

— Същите, както винаги — изпаряваш се на секундата.

Продължиха в мълчание, стигнаха до космодрума и натовариха фургона в ярко оцветения кораб на Мерлин. Щом излетяха и поеха курс към Уестърли, Мишката се настани удобно с бира в ръка, а Мерлин започна да изследва със спектрографа на компютъра камъните, които беше откраднала. Когато свърши, направи допълнителна проверка в най-новия справочник за скъпоценни камъни и определи приблизителните цени.

— Можеше и да е по-лошо — обади се накрая той. — Но ми се иска да се отървеш от навика си да взимаш винаги най-големите камъни. Много от тях дори не си струват усилията.

— А диамантената гривна и огърлицата от сапфири? — попита тя, без да вдигне глава.

— Те са наистина чудесни парчета. Но онези камъчета, които изглеждат като перли, нямат никаква стойност.

— Ще ги дадеш на някое хубавко момиче, когато стигнем на Границата — подхвърли Мишката.

— Непременно ще опитам — съгласи се Мерлин. — Но това не променя факта, че няма да спечелим и един кредит за тях на черния пазар.

Тя отпи замислено от бирата.

— Не ни трябват кредити, като гледам как я кара Демокрацията напоследък. Ако бях на твое място, бих продала тези неща за рубли Нов Сталин и долари Мария Тереза.

— Ще се наложи да изчакаме няколко седмици. Докато сме в земите на Демокрацията, хората ще искат да ни плащат в кредити.

— Значи искай повече, защото там, където отиваме, кредитите не се харчат много-много.

— Не те уча как да крадеш, така че и ти не ме учи как да продавам плячката ти.

Мишката го погледна за миг, докато той се упражняваше да скрива скъпоценностите под яркия си копринен шал, а после сведе поглед към бирата. Бе изминала една дълга седмица и се чувстваше страшно уморена. Лявото й коляно туптеше, откакто го удари преди две нощи. Всъщност цялото тяло я болеше от напрежението и физическите усилия. Беше време за почивка. Като си лягаше, усети, че се унася в мечти да направят голям удар в Уестърли, за да си позволи няколко месеца да не работи.

Мишката реши, че Уестърли прилича на останалите извънземни светове. На пръв поглед изглежда съвсем разумно устроен, но когато се вгледаш по-отблизо, откриваш все по-малко смисъл в организацията му.

— Какво мислиш? — попита Мерлин, докато караше фургона по главната улица на човешкия квартал.

— Не ми харесва — отговори Мишката.

— Защо?

— Само погледни как улиците криволичат и завиват, за да се влеят в себе си. Или небостъргачи без прозорци и врати, или едноетажни сгради, целите от стъкло и с по петнайсет врати. Не знам дали съм способна да ги опозная за десет минути.

— Придържай се само към човешките жилища — посъветва я Мерлин. — И без това не ни трябват никакви извънземни предмети.

— Не е толкова просто — промърмори тя. — Кои са човешките къщи? Ако избера погрешна сграда, мога да се изгубя вътре за повече от час дори. Имам ужасното чувство, че всеки коридор завършва със стена, а всяка стълба е една безкрайна въртележка.

— Преувеличаваш.

— Не е вярно. Нали моето мнение е най-важно? — Тя направи пауза. — Твоята информация беше погрешна. Тази планета никога не е виждала двайсет хиляди души накуп. Ще се учудя, ако са повече от хиляда.

— Нека да направим един компромис — Мерлин спря фургона.