Майк Резник - Пророчицата

— Не още, мой малък глупако. Не още. Нека първо видиш колко глупаво и наивно е да ме нападаш. Когато всичките ти хора са убити и всичките ти кораби се носят мъртви в пространството, тогава ще се заема с теб.

След като получи разрешение за кацане от отегчен служител на космодрума, който нямаше и представа, че на милион километра над главата му е избухнала война, корабът на Ледения се спусна към повърхността на Моцарт. Не се страхуваше, че може да стрелят по него, защото знаеше, че каквито и защитни сили да притежава Пенелопа, не бяха военни по принцип. Колкото до местните власти, те въобще не го притесняваха. Искаше му се да се обзаложи, че никой друг не знае, че флотата на Миропомазания е някъде над тях или е разбита на пух и прах.

Когато беше на десетина километра от повърхността, натисна един бутон и отвори три парашута, чиято цел беше да го спасят, в случай че Пенелопа е успяла да открадне няколко секунди за него от концентрацията си върху тежковъоръжените кораби в орбита. Но приземяването мина гладко и Ледения се приготви да свали товара си.

Отне му почти двадесет минути да сглоби частите. После ги закрепи към свободната жилетка, която бе донесъл, облече я, сложи отгоре широкото си палто и накрая слезе от кораба.

Старши служител на космодрума го очакваше.

— Добре дошли на Моцарт — поздрави той.

— Благодаря — отвърна Ледения.

— Забавихте се с излизането — продължи служителят. — Всичко наред ли е? Имате ли нужда от медицинска помощ?

— Не. Просто преподреждах товара си.

— Ще искате ли гориво или място в хангар?

— Не. Работата ми тук трябва да приключи преди падането на нощта.

— Ако ли не, ще трябва да платите такса от двеста кредита защото сте оставили кораба си там, където е.

Ледения бръкна в джоба си, извади пачка банкноти и отдели две по сто кредита.

— Ето — той ги подаде на служителя. — Можете да ми ги върнете, когато си тръгна довечера.

— Ще ви приготвя разписка, докато минавате през митницата — мъжът сложи банкнотите между страниците на малък бележник.

— Къде е тя?

— В основата на кулата — отвърна служителят и поведе Ледения към фоайето на наблюдателната кула до митническото бюро, където хубава жена без униформа го погледна.

— Името ви, моля?

Ледения извади титановата си паспортна карта и я постави на бюрото й.

— Карлос Мендоса.

Тя прекара картата през компютъра, изчака няколко секунди машината да сканира ретината и да потвърди самоличността му и му я върна.

— Мога ли да попитам за целта на вашето посещение, господин Мендоса?

— Тук съм да довърша една много стара работа.

— А името на човека, когото сте дошли да видите?

— Пенелопа Бейли.

Тя погледна компютъра си, после впери очи в него.

— Знае ли госпожица Бейли, че идвате при нея?

— Бих се изненадал, ако не знае — отвърна Ледения.

— Добре, господин Мендоса, разрешено ви е да останете на Моцарт за четиринайсет дни. Ако искате да удължите престоя си след посоченото време, моля да уведомите нашата служба.

— Благодаря.

— Кредитите на Демокрацията са официалната парична единица на Моцарт, но приемаме също рубли Нов Сталин, долари Мария Тереза и Ново Зимбабве и лири Далечен Лондон. Ако притежавате друга валута, моля да я декларирате на този формуляр — тя му подаде официален документ — и да отбележите сделките си по обмяната на валутата.

Ледения взе формуляра, сгъна го прилежно и го сложи в джоба на палтото си.

— Приятен престой на Моцарт, господин Мендоса — каза тя. — Днес температурата е двадесет и осем градуса по Целзий, което означава петстотин четирийсет и два градуса по Ранкин, двайсет и два градуса по Реомюр и осемдесет и три градуса по Фаренхайт… Може би ще ви е горещо с вашето палто.

— Няма да го нося дълго — отвърна той. — Как да стигна до града?

— Има обществен транспорт на всеки два часа. — Служителката погледна часовника си. — Опасявам се, че току-що го изпуснахте. Но ако не искате да чакате, обикновено има коли под наем пред космодрума.

— Благодаря ви — отвърна Ледения. Обърна се, прекоси малкото фоайе в основата на наблюдателната кула и излезе през главния вход. Там имаше само една кола и той бързо се вмъкна в нея.

— Накъде? — попита шофьорът.

— Търся частна резиденция — отговори Ледения. — Имате ли указател?

Шофьорът натисна едно копче и се появи холоекран във въздуха, на около половин метър от Ледения.

— Само кажете името на човека — обади се шофьорът. — Адресът му ще се появи на екрана, таксите само за отиване и за отиване и връщане ще бъдат изчислени и показани ниско в десния ъгъл.