Майк Резник - Пророчицата

— И със своето кръвно налягане и ниво на холестерина — добави кисело Ломакс.

— А — усмихна се Миропомазания. — Тогава не сте свръхчовек в края на краищата.

— Опасявам се, че не, господарю мой — Ломакс млъкна, чудейки се дали да повдигне въпроса за Пенелопа Бейли или да изчака Миропомазания да го направи. Накрая реши да се възползва от насоката на разговора. — Единственият свръхчовек, за когото съм чувал, е Пророчицата.

— Чудесно — каза Миропомазания. — Надявах се да поговорим за нея тази вечер. Мендоса сподели ли с вас нещо?

— Не много — отвърна Ломакс.

— Нищо ли не каза за силата й?

Ломакс поклати глава.

— Не, господарю мой. Надявах се вие да ми разкажете за нея.

Миропомазания го погледна изпитателно.

— Ако не знаете нищо за нейната сила, защо твърдите, че е свръхчовек?

„Точно така, Ломакс, подхлъзни се още веднъж, защо не?!“

— Ледения мислеше така — отговори внимателно той. — А колкото до мен, не вярвам, че би работил за някого, който не е нещо повече от останалите. — Той вдигна рамене. — Спомена нещо, че виждала бъдещето, но не отдадох значение на думите му.

— О, защо не?

— Възможно е тя да гледа на карти или да прави други трикове, но ако можеше наистина да чете бъдещето, защо не го предупреди, че отивам на Последен шанс да го убия?

— Може би не е имала повече полза от него.

— Може би — Ломакс се опита да покаже, че не е убеден. — Но да вижда бъдещето! Това е малко трудно за вярване.

— Тогава какво ви кара да мислите, че е свръхчовек, господин Ломакс? — настоя Миропомазания.

„По-добре слагай край на това, преди да си изтървал още нещо, върху което да се замисли, Ломакс.“

— Имам си причина, господарю мой, но ми се струва, че ще се обидите.

— Хайде. Имате разрешението ми да говорите открито.

— Добре — съгласи се Ломакс с престорено нежелание. — Според мен вие се страхувате от нея, господарю мой. А щом мъж, който не се бои от Демокрацията, се страхува от една-единствена жена по Границата, тогава тя трябва да е свръхчовек.

— Не се страхувам от никого! — извика грубо Миропомазания.

— Тогава искрено се извинявам, господарю мой.

— От никого, чуваш ли!

— Чувам, господарю мой. И понеже сбърках по този въпрос, сигурно греша и за Пророчицата. — Взираше се в черните като въглен очи на Миропомазания, без да мига. — Веднага щом ръката ми се излекува напълно, се надявам да ми поставите задачата да я убия… и тъй като ви обидих, а искам да ви убедя в моята вярност и желанието ми да остана на вашите услуги, ще приема тази задача, без да искам хонорар.

Очевидно това беше правилният отговор, защото напрегнатото тяло на Миропомазания се отпусна и той се облегна назад.

— Няма да е необходимо, господин Ломакс — гласът му отново бе равен. — Ще ви платя, колкото заслужавате.

— Ако настоявате, господарю мой. Но предложението ми си остава.

Миропомазания продължи да се взира в него.

— Вие сте доста необикновен мъж, господин Ломакс.

— Приемам това като най-висок комплимент, господарю мой.

— Може би. Въпреки че в този момент е просто един извод.

Продължиха вечерята в мълчание, а после сервитьорите взеха празните чинии от салата и донесоха печеното от черна овца.

„Идвай по-бързо, Хлапе — помисли си Ломакс, докато режеше малкото парче месо и го дъвчеше замислено. — Този мъж е прекалено умен. Може би Ледения щеше да се справи с него, но аз със сигурност не мога, не и за толкова дълго време. Ако не се появиш скоро, ще направя прекалено много грешки.“

Минаха два дни, през които Ломакс правеше всичко възможно, за да остане сам — или поне да стои настрана от Миропомазания.

Оплакваше се, че е замаян от лекарствата, и всеки следобед прекарваше по няколко часа в леглото, преструвайки се на заспал, в случай че стаята му е под наблюдение. Настояваше, че сигурността на Миропомазания е от първостепенно значение, и почти по цял ден обикаляше територията на крепостта, дори сгрените от слънце площи, като проверяваше всяка възможност за промъкване и се опитваше да си представи как би влязъл в крепостта, ако той самият бе убиецът. По един час дневно чистеше и лъскаше оръжията си и още половин упражняваше стрелба в цел.

И въпреки това се озоваваше близо до Миропомазания по-често, отколкото му се искаше. Обядваше и вечеряше с него, а бе помолен да присъства и на вечерните забавления (молба, на която никой не се осмеляваше да откаже). Беше странно, че Миропомазания не се опитва да го превърне в последовател на единствената истинска вяра, вероятно защото от самото начало бе казал ясно, че не го интересува нито една религия, а точно в тази — комбинация от най-суровите принципи на християнството, юдейството и исляма, виждаше най-малко смисъл.