Майк Резник - Пророчицата

Вината бе на Ледения, реши той, опитвайки се да въздържа гнева си. Никой не успяваше да надвие ината на този дебел старец. Беше го планирал от самото начало и всичките приказки онзи следобед, че раната ще бъде фиктивна, бяха поредната димна завеса. Знаеше точно какво прави, дъртият му Мендоса. Раната беше дълбока и болезнена, Ломакс беше отслабнал от загубата на кръв. Миропомазания сигурно щеше да му даде няколко дни за възстановяване, вместо да го изпрати срещу Пророчицата. И все пак, благодарение на богатия си опит, Ледения бе успял да прониже най-важните нерви и сухожилия около артерията. Беше грозна рана и много болезнена, но нямаше да му попречи да се изправи срещу Хлапето след няколко дни. Бързо преливане на кръв, малко болкоуспокояващи и щеше да е като нов, когато Хлапето се появеше. Щеше да се преструва на по-слаб (Ледения сигурно предполагаше това) вместо да тръгне срещу Пророчицата (а и без това я смяташе за неуязвима). Вероятно слуховете за неговото разминаване на косъм със смъртта и сериозна загуба на сили щяха да му дадат предимството на изненадата срещу Хлапето.

Проклетият Леден беше помислил за всичко и въпреки че без съмнение бе абсолютно прав, Ломакс не преставаше да му се ядосва.

През следващия ден постоянно губеше съзнание и се опомняше. Накрая се събуди стреснат, когато компютърът му сигнализира, че е получил разрешение за кацане на Полукс IV. Поиска по радиото медицинска помощ, прехвърлиха го в линейка и бързо го откараха до близкия медицински център. Два дни по-късно със стерилна превръзка на ръката и нормална кръвна картина той излетя от планетата.

Нямаше представа къде е Миропомазания, но се свърза с Корбеккиан на Олимп по зашифрован канал и му бе предадено, че неговият ръководител в момента е на сигурно място в една крепост на пустинния свят Бета Щромбърг, познат още като Новата Гоби. Той даде координатите на компютъра си, хапна лек обяд и спа през повечето време дотам. Щом влезе в орбита, използва секретната честота, която му бе дал Корбеккиан, да съобщи за пристигането си и няколко минути по-късно бе упътен да се приземи на малко поле на екватора.

Излезе от кораба и се озова в невероятен пек и горещина. Почувства се леко отпаднал, докато носеше чантата с принадлежностите си към малката митническа станция, където веднага му дадоха термос с вода и няколко солни таблетки.

— Нужно е малко време да се свикне — сподели един от охраната.

— Не повече, отколкото в ада, обзалагам се — измърмори Ломакс, като изпи водата и таблетките. Мъжът се изсмя.

— Няма спор.

Ломакс се огледа наоколо, заслонявайки очи с ръка.

— И сега какво? — попита той.

— Елате с мен. — Мъжът от охраната го поведе към една кола. — Той ви очаква.

— Така ли?

— Вие сте герой, Гробокопачо. Изпрати много хора срещу Ледения. Но вие сте единственият, който успя.

— Вие вече знаете за това?

— Не се случват много неща, които Миропомазания да не знае — отвърна човекът, докато се качваха. Заповяда на двигателя да се включи и внезапно Ломакс почувства животоспасяващ студен бриз от всички страни. — Така по-добре ли е?

— Много по-добре — отговори Ломакс. — Иска ми се никога да не сляза.

Човекът от охраната отново се засмя и подкара колата по тясна ивица земя, която се различаваше от останалата наоколо единствено по следите от гуми. Пътуваха около петнадесет километра, заобиколиха огромна пясъчна дюна и внезапно се озоваха пред внушителна крепост, която можеше да побере поне три хиляди души.

— Едва ли сте построили това за един миг — отбеляза Ломакс, докато изучаваше сградата — огромна ъгловата структура със здрави молекулярни връзки, които превръщаха сравнително тънките стени в непревземаема твърдина.

— Не. Стоеше си тук изоставена, когато пристигнахме за пръв път преди няколко години. Очевидно е съществувала местна раса, която се е възпротивила на човешкото присъствие. Има около две дузини крепости по цялата планета.

— А местната раса?

— Изчезнала е.

— Защо е толкова важна Новата Гоби, че се е наложило избиването на цяла раса, за да я притежаваме? — попита любопитно Ломакс.

— Убий ме, не знам. Вероятно само защото е била тук.

Ломакс кимна.

— Изглежда това е отговорът.

— Е, можем да влизаме.

— Дано да е с климатик.

Ломакс неохотно излезе от хладната кабина на колата.

— Едва ли Миропомазания щеше да забележи дали има или няма — довери му се човекът от охраната. — Той стои над земните грижи като физическия комфорт. Но добре разбира, че ние си имаме човешки слабости и ограничения и се грижи за своите последователи.