Майк Резник - Пророчицата

„В случай че остана жив, дано си чул всяка проклета дума. Много лесно щях да го застрелям и в гръб, но Ледения каза, че трябва да се правя на герой заради теб.“

— Никой от нас не трябва да умира — отвърна Хлапето и внезапно Ломакс видя това, което очакваше: първия лек признак за несигурност.

— О?

— Можеш да се присъединиш към мен.

— И защо да го правя?

— За да бъдеш на страната на победителя.

— Колко плаща тя?

— Безкрайно много — въодушевено повиши глас Хлапето. — Няма да повярваш. — Той малко се поотпусна. — Какво ще кажеш, Гробокопачо?

— Ето това казвам — отговори Ломакс, стреля с лазерния си пистолет и се хвърли на земята, като се претърколи наляво.

Хлапето странно изхърка и помете със звуковите си оръжия мястото до Ломакс, но бяха прицелени твърде високо и преди да успее да ги наведе по-ниско, той самият се сгромоляса на пода.

— Това не може да се случи — Хлапето се задави с кръв. — Не може да загубя!

Ломакс отиде при него и ритна оръжията му.

— Казах ти да си останеш на Сивия облак, Хлапе.

Младежът се опита да отговори, но не успя.

— Можеше да си фермер, производител на чипове или още стотици други неща. — Ломакс замълча и се втренчи в него. — А сега си просто още един глупак, дошъл на Границата и свършил в безименен гроб.

Хлапето го изгледа само за секунда. После ужас премина по лицето му, опита се да каже още нещо, отново се закашля и умря.

— Добре ли сте, господарю мой? — попита Ломакс.

— Да, благодаря — отвърна Миропомазания.

— Радвам се, че пристигнах навреме.

— Познавахте ли този човек?

— Да, господарю мой — отговори Ломакс. — Наричаше се Силиконовото хлапе. Истинското му име бе Нийл Кайман… — „Малко изопачаване на истината няма да навреди, предполагам.“ — Прибрах го, хранех го, давах му пари. Имаше навик да си имплантира биочипове, които го направиха убиец с феноменални рефлекси. — Той погледна към Миропомазания, — После ме изостави и отиде да работи за Пророчицата.

— Той предложи да запази живота ви — каза Миропомазания.

— Да.

— Като знаехте, че тези чипове го правят силен противник, и като се има предвид, че все още се възстановявате от раните си, защо не приехте предложението му?

Първото нещо, което хрумна на Ломакс, бе да го погледне в очите и да отговори: „Защото вие сте моят водач, господарю мой, и съм верен единствено на вас“. Но се овладя навреме. „Веднага щом престанеш да се смееш на това, сигурно ще решиш да ми отрежеш главата.“

Помълча и каза:

— Беше въпрос на достойнство, господарю мой.

— На достойнство?

Ломакс кимна.

— Ако се съгласях да отида с него, щях да призная, че не мога да го победя, и независимо колко високо се издигнех в организацията на Пророчицата, винаги щях да приемам заповеди от него. — Той направи пауза и се усмихна доволно на Миропомазания. — Но като го убих, доказах моите способности и верността си към вас. Не искам никаква специална награда за действията си, доверявам се на вашата мъдрост и щедрост.

Миропомазания кимна.

— Вие сте простосърдечен човек, господин Ломакс, но честен и храбър. — Той се усмихна. — Ще получите своята награда.

— Благодаря, господарю мой.

Миропомазания въздъхна дълбоко.

— Искаше ми се да разбирам и Пророчицата толкова лесно, колкото и вас.

— Вероятно като я срещнете, ще разберете, че можете — отвърна Ломакс.

— Вероятно. — Миропомазания се обърна към тримата си съветници, които стояха без да помръдват или издават звук: — Повикайте военачалниците.

Тримата мъже буквално избягаха от стаята и няколко минути по-късно се върнаха с шестима униформени войници.

— Господарю мой — започна най-старшият от тях, — нямах никаква представа. Аз…

— Тишина! — заповяда Миропомазания.

Мъжът се изпъна като струна.

— Докато ти и твоите подчинени правехте бог знае какво, този човек — той посочи Ломакс, — стоеше точно до мен и ми помогна да обезвредя известния убиец, познат под името Силиконовото хлапе, същия, който влезе в тази крепост, като че ли въобще не съществува охрана в нея!

„Е, благодаря за признанието, че съм ти помогнал“, помисли си студено Ломакс.

— Този човек — повтори той и отново посочи Ломакс, — единствено той бе готов да ме защити с живота си.

— Не е вярно, господарю мой! Ние всички…

— Млъкни! — грубо го прекъсна Миропомазания. — По всички въпроси за сигурността този човек, Гробокопача, отсега нататък говори вместо мен и трябва да му се подчинявате както на мен. Ясно ли е?