Майк Резник - Пророчицата

През този период от живота си бе известен като Двойния Екс — лесно за запомняне кодово название въз основа на истинското му име. (Беше по-добре да не се знае истинската самоличност на участниците в умиротворителния процес в случай, че има оцелели, които да негодуват повече срещу изпълнителите, отколкото срещу политиканите в небостъргачите на Делурос VIII — средището на Човечеството, на топло и безопасно място в сърцето на самата Демокрация.)

След четири години работа по умиротворяването на извънземни жители нещо се случи на планетата Инисфри. Той никога не говореше за това, никога не го спомена в официален документ, но точно по средата на кампанията се отказа от работата си и замина за Вътрешната граница. Купи огромно ранчо на Табла II и прекара следващите две години в отглеждане на мутирал добитък — огромни 1500-килограмови екземпляри, които продаваше на Военния флот. По това време го наричаха Тъжния Феликс, защото никога не се усмихваше или шегуваше и като че ли нищо не можеше истински да го заинтересува.

Накрая потисна демоните, които го преследваха, и навлезе по-навътре по Вътрешната граница, като се върна към занаята, който владееше най-добре — убиването. За известно време се подвизаваше като Мъжа в черно — единственият цвят дрехи, които носеше, но тъй като вече имаше четирима други Мъже в черно, не след дълго си избра прякора Гробокопача и го запази. Не че някога бе копал гробове или посещавал гробища, ала щом кацнеше на някоя планета, беше само въпрос на време някой наистина да отиде в гроба.

Личността му не се промени много, той все така не се усмихваше и не се гордееше с майсторството си — странно отношение за човек с неговата професия. И все така не му липсваха клиенти. Избираше си само тези, които му бяха интересни. Така се стигна и до работата му за Ледения, превърнал се почти в жива легенда по Вътрешната граница, където повечето легенди умираха точно когато някой ги признаеше за такива.

Не знаеше много за Ледения (като всеки друг), но му бе известно, че преди време се е опълчил срещу Гадателката, също и срещу Оракула, и е оживял да разказва за това — факт, с който никой друг не можеше да се похвали. Мислеше си, че Ледения ще е последният по Границата, който ще се нуждае от защита, тъй че когато предложението дойде, прие поръчката само защото му бе интересно. По онова време не знаеше, че тази работа ще го принуди да се върне на Сивия облак, но дори и да знаеше, нямаше да е от значение.

Когато корабът му забави до субсветлинна скорост и водният свят се появи на екрана, той провери своя арсенал, избра онези оръжия, които според него щяха да са му най-полезни в местната обстановка, и поиска разрешение да се приземи върху малкия космодрум на единствения континент.

— Моля, идентифицирайте се! — каза металически глас, преодолявайки атмосферните смущения.

— Тук е „Миротворец“, с командир Феликс Ломакс, преди пет дни напуснах Последен шанс.

— Разрешението отказано!

— Защо?

— Вие сте Феликс Ломакс, познат също като Гробокопача, нали?

— Да, така ме наричат.

— Има девет издадени заповеди за арест на ваше име, всяка с обвинение в убийство.

— Още една причина да искате да ме хванете — отговори Ломакс.

— Тук няма нито един човек, който може да ви арестува против вашата воля, Гробокопачо. Предполагам, че не сте дошъл да се предадете сам на властите.

— Правилно предположение.

— Тогава разрешението се отказва. Ако се опитате да се приземите на Сивия облак, ще стреляме по вашия кораб и ще го унищожим преди да кацне.

— Един момент — каза Ломакс и прекъсна връзката. Накара компютъра да сканира космодрума и заобикалящата го местност, търсейки оръдия. Не откри нито едно. Както и очакваше, този слабо населен свят не разполагаше с отбранителни съоръжения.

— Добър опит, Сив облак — каза мъжът в черно, когато включи отново радиото. — А сега ми дайте координати за кацане.

— Отказвам!

— Приземявам се независимо дали ви харесва или не. Ако не ми дадете координати, по-добре очистете небето или рискувате сблъсък над площадката за кацане. Тук е „Миротворец“, край.

Корабът излезе от орбита, влезе в елиптичната траектория към космодрума и двайсет минути по-късно докосна земята. Като кацна, Гробокопача накара корабните сензори да сканират района за въоръжен персонал. Понеже такъв нямаше, активира множество защитни средства и най-накрая излезе през люка. Ботушите и холограмата на мъртвеца се намираха в кожената раница, преметната през лявото му рамо.