Майк Резник - Пророчицата

— И преди си се сблъсквал лице в лице с нея и все още си жив — настоя мъжът в черно.

— Забрави за нея. Тя няма нищо общо с това.

— Сигурен ли си?

— За нея аз съм просто една песъчинка на изоставен бряг. — Той замълча за миг, — Ако още е жива, умът й е зает с много по-важни неща.

— Какви?

— Надявам се никога да не разбера — отвърна сериозно Ледения. — Хайде, нека да хвърлим един поглед на трупа. В офиса тялото бе поставено върху широко дървено бюро. Мъжът в черно внимателно разгледа пръстите на трупа.

— Няма отпечатъци — съобщи той. — Страшно добра изработка на фалшивия пръст. Дори не го забелязах. — Той погледна към лицето на мъртвеца. — Имаш ли офталмоскоп?

— Малък, в средното чекмедже на бюрото — отвърна Ледения, докато оглеждаше тялото за белези или знаци за идентифициране. — Не е свързан с нито един от компютрите.

Мъжът в черно отиде до бюрото и се върна с инструмента.

— Имам чувството, че дори да е свързан с компютрите, пак няма да ни помогне за този приятел, но нека проверим все пак. — Той погледна през офталмоскопа, после го остави настрана. — Да-а, има някаква белязана тъкан по ретината. Обзалагам се, че не се водят никъде на отчет в галактиката.

— Няма и никакви серийни номера по оръжията — отбеляза Ледения. — Странно. Тук, на Вътрешната граница, повечето убийци си избират пищни имена и се хвалят със своите постижения. Но този е четвъртият поред, който няма име, самоличност или репутация.

— Ботушите му са хубави обаче.

— Предполагам.

— Доста хубави.

— Проверих за етикети на производителя. Няма.

Мъжът в черно продължи да се взира в ботушите.

— Може би ти виждаш нещо, което аз пропускам? — попита Ледения с внезапен интерес.

— Възможно е — отговори другият, свали единия ботуш от крака на трупа и започна внимателно да го изучава.

— Изглежда син, когато светлината се отразява в него — отбеляза Ледения.

— Да. — Мъжът в черно подаде ботуша на събеседника си. — Няма много сини влечуги по Вътрешната граница, а познавам само един вид, който има такива овални, красиви люспи.

— Тъй ли?

Мъжът в черно кимна.

— Огромен негодник. Живее на един свят, наречен Сивия облак, близо до звездния куп Кинелус. Наричат го Дракона на синия огън. Може цял да те погълне, а после да се огледа за основно ястие.

— Колко голям свят е Сивия облак?

— От рода на Последен шанс, може би по-малък.

— Кислороден свят?

— Да.

— Някакви мислещи форми на живот? — попита Ледения.

— Не и откакто го умиротворихме преди няколко века — отговори мъжът в черно.

— Колко хора живеят там?

— Може би седем хиляди, предимно миньори и аквакултуралисти. Състои се главно от сладководен океан с няколко острова и един съвсем малък континент.

— Има ли голям износ?

Мъжът в черно поклати глава.

— Много слаб. Там пощенски или товарен кораб каца не повече от осем пъти в годината.

— Значи — продължи Ледения — щом нашият убиец е с ботуши, направени от местния гущер…

— Има голяма вероятност да ги е купил на място — завърши мисълта му мъжът в черно.

— Изглеждат сравнително нови — отбеляза Ледения, оглеждайки на свой ред ботушите — Мисля, че ще е най-добре да посетиш Сивия облак. Направи малко холографии на нашия приятел, преди да го погребем, и разбери дали там знаят нещо за него или за кого е работил.

— Предполагам, ще се оправиш, докато се върна?

— Ще се справя — отговори сухо Ледения. — Между другото, ако Сивия облак е толкова далеч от обичайните маршрути, как така ти знаеш за Дракона на синия огън?

— Бил съм там.

— Кога?

Мъжът в черно вдигна рамене.

— О, преди осем или десет години.

— По работа?

— Може и така да се каже — отговори уклончиво онзи.

— Добре. Значи ще имаш някакви контакти там, хора, с които да поговориш.

Мъжът в черно поклати глава.

— Всички, които познавах, умряха.

— Наскоро ли?

— Преди около осем или десет години.

Ледения се усмихна мрачно.

— Не се учудвам, че те наричат Гробокопача.

Истинското му име бе Феликс Ломакс и той го използваше през първите двадесет и шест години от живота си. Но по Вътрешната граница имената имат свойството да се променят и претърпяват най-различни метаморфози, за да отразят пълноценно природата на мъжете и жените, които ги носят.

В началото беше пионер, един от онези високоспециализирани експерти, които откриваха нови светове за Демокрацията. Преобразуваха ги, когато бе нужно, вписваха в каталози формите на живот, проектираха заселванията, анализираха проби на почви, минерали и води, за да определят какъв тип колонисти ще бъдат най-производителни: миньори, фермери, аквакултуралисти и така нататък. Неговата специалност бе умиротворението — евфемизъм за погубването на местното население, докато се съгласи с колонизацията или докато не останат жители, които да възразяват.