Майк Резник - Инферно

— Нима някой се опитва да ни ограбва, господин президент?

— Е, може би несъзнателно, но има такива — отвърна Бариоки. — В конституцията ни трябва ясно да се подчертае, че всеки човек или къртица, временно пребиваващи на Фалигор или притежаващи фалигорски паспорт, нямат право на инвестиции или банкови сметки на друга планета. В противен случай ще бъдат подведени под отговорност като извършители на криминално престъпление. Не можем да ви позволим да печелите парите си тук, а да ги влагате другаде.

— Това отнася ли се и за язоните? — попита Картрайт, който не по-зле от всички останали знаеше за огромните влогове на Бариоки на Талисман.

— Никой язон няма и да си помисли да изнесе парите си от Фалигор. Този закон ще се прилага само спрямо натурализираните граждани.

— Щом на язоните няма и да им хрумне подобно нещо, защо да не ги включим и тях? Току-виж, някому все пак хрумнало да изнесе парите си един хубав ден.

Бариоки поклати глава.

— Лично аз нямам възражения, Артър, но сред представителите на законодателната власт този текст би могъл да предизвика недоволство, а ние искаме конституцията да бъде приета единодушно. — Той замълча и изгледа студено Картрайт. — Мисля, че е най-добре да направите всичко, както ви казах.

— Да, господин президент — въздъхна Картрайт.

— Добре! — изрече Бариоки и се изправи. — Радвам се, че оставате в екипа, Артър.

— Благодаря, сър — промърмори Картрайт, като не можа да се насили да излъже, че и той се радва.

— Знам, че с вас имаме доста противоречия — продължи Бариоки, — но и двамата желаем доброто на Фалигор. Сигурен съм, че можем да продължим съвместната си работа. Тази комисия има нужда и от хора.

„Колкото за лице“ — помисли си Картрайт.

— Съжалявам, че не мога да ви отделя повече време — каза Бариоки, упътвайки се към вратата, — но имам среща с военните си съветници. — Той се намръщи. — Този Кракана и неговите ученичета имат наглостта да печатат и разпространяват вестник, пълен със злостни лъжи по мой адрес. Бях твърде зает с възстановяването на управлението, за да им обърна някакво внимание, но този последен подвиг направо ме извади от търпение. Няма да се успокоя, докато не ги арестувам, осъдя и екзекутирам! — Той замълча, после върху златистите му устни се изписа престорена усмивка. — Но това не е ваша грижа, Артър. Продължавайте да работите върху конституцията. Ще видите, че умея да се отблагодарявам на приятелите си за добре свършената работа.

Картрайт излезе от кабинета с убеждението, че президентът никога няма да получи от него конституцията, която желаеше, и се питаше как ли Бариоки се отплаща на враговете си.

Скъпа Сюзън,

Както сигурно си се досетила от предишните ми писма, тук работите не вървят добре. През последните три години Бариоки доказа, че предчувствията ти за него са напълно основателни. Отначало бях заслепен, както и всички останали. Бяхме толкова доволни да ни управлява друг, а не Гама Лабу, че практически му поверихме цялата планета, без да си спомним дори за миг какви надежди възлагахме навремето на Лабу.

Подходът му е коренно различен от този на Лабу и никой не би могъл да го обвини, че е луд, но имам ужасното предчувствие, че този път труповете ще бъдат повече, отколкото при „пожизнения президент“. Над един милион „поддръжници“ на Лабу бяха екзекутирани, а ние и двамата добре знаем, че единствените му поддръжници бяха войниците, на които плащаше.

Участвах в комисията по написване на конституцията няколко месеца, макар предварително да знаех, че документът, който Бариоки иска, ще бъде конституция само на думи. И изглежда, докато работехме над нея, той е съставил нова комисия от свои приятелчета, които са се занимавали със същото. Именно тяхната конституция беше приета впоследствие. По същество тя развързва ръцете на Бариоки да краде, граби и убива когото му душа иска, а зад гърба му стои законът с цялата си мощ. (Сега си спомних, че Хитлер и Бланд също не са нарушавали официално законите. Те са избили създателите им и са ги написали отново.)

Един пример. Преди две седмици преподавателите от университета „Сабаре“ организираха стачка, след като Бариоки им оряза заплатите и увеличи тези на военните. Близо триста души бяха застреляни на улицата и после беше обявено, че според новата конституция стачката срещу правителствена институция се нарежда сред най-сериозните престъпления. А правителството — разбирай Уилиам Бариоки — притежава почти всичко, без да се смятат малките магазинчета и пазарчета.