Майк Резник - Инферно

— Не си права за него, Сюзън.

— Защо? Защото си спомня какво представляваше на времето Бариоки ли?

— Защото не ще да спре войната, докато ние тук се опитваме да постигнем мир. А и някои от изявленията му са направо зловещи.

— Кои?

— Той не вярва в демокрацията, Сюзън.

— Досега демокрацията на Фалигор е родила само Уилиам Бариоки и Гама Лабу. Не мога да го виня.

— Говоря сериозно!

— И аз говоря сериозно. Може би демокрацията не е подходяща за всяка раса и за всяка планета, Артър.

— Как да не е! Само че нямаше нищо демократично в начина, по който Лабу узурпира властта.

— От кого? От законно избрания президент — напомни му Сюзън.

— Признавам, че не беше велик президент…

Бедоус се изсмя.

— Добре де! — отстъпи Картрайт. — Дори и като ръководител не беше добър. Но би трябвало да се е поучил от грешките си. А ако не е, просто ще го снемем от власт с гласуване. Нали така се прави с лошите президенти?

— Не — възрази Бедоус, — така се прави с некадърните президенти. А лошите президенти обикновено ги бият със сопата през ръцете, за да пуснат юздите на властта — или им поднасят революция.

— Каквото и да е правил досега, каквото и да направи нататък, все ще е по-добър от Лабу.

Бедоус го изгледа втренчено.

— Артър — изрече тя най-сетне, — ти си чудесен, мил, почтен човек и освен това си идеалист, който вижда у другите само доброто. Това са редки качества и заради тях те обичам толкова, но те ти пречат да видиш какво става под носа ти, в истинската му светлина.

— Толкова ниско мнение ли имаш за мен?

— Не можеш да си представиш колко високо е мнението ми за теб. Дори може да се каже, че обичам и Фалигор — или поне онова, което би могъл да бъде. И точно затова не искам да съм наблизо, когато колелото отново се завърти.

Месец след началото на второто управление на Уилиам Бариоки Картрайт беше убеден, че Сюзън Бедоус е сбъркала. Първият официален акт на язона беше да оповести, че най-късно след шест месеца ще се проведат избори. Седмица след като зае поста, той покани къртиците да се върнат на Фалигор и състави комисия, която да оцени щетите, нанесени на семействата им, напуснали планетата. Накрая подбра най-добрите специалисти за написването на новата конституция, сред които две къртици и четири човека. Един от тях беше Артър Картрайт.

Бариоки освободи от затворите всички политически затворници и обяви амнистия за всички престъпления, извършени по времето на Гама Лабу. Той покани публично Джеймс Кракана на масата за преговори и обеща да не предприема никакви наказателни мерки срещу армията му. (Кракана отказа, но с това предложение Бариоки си спечели немалка обществена подкрепа.)

Картрайт се отдаде изцяло на работата по новата конституция, насърчаван от непрестанните изявления на Бариоки, че иска закон, който ще направи племенните вражди невъзможни. Изминаха пет седмици на усилена работа и най-сетне проектът беше представен пред президента. И едва тогава Картрайт разбра какво означаваха предишните приказки на президента — Бариоки твърдеше, че всички политически партии неизбежно ще се обособят на племенен принцип и затова само неговата трябва да бъде обявена за законна.

Картрайт протестира енергично, но Бариоки остана непреклонен. Разрешете двадесет и четири партии, каза той, и всичките двадесет и четири племена на планетата (останалите три по-малки бяха изтребени до крак от Лабу) ще се превърнат в поддръжници на една от тях — своята. Единственият начин това да се предотврати, твърдеше Бариоки, е всички племена да се обединят под знамето на една политическа партия.

Неговата.

Скоро слухът за намеренията на президента стигна до гражданите. Те организираха протестни шествия и само след броени дни хиляди енкоти бяха арестувани и хвърлени в затвора. Най-гръмогласните и най-популярните от тях изчезнаха безследно.

Освен това Бариоки заяви, че не бива да се допуска главорезите на Лабу да се отърват безнаказано. През първите два месеца от управлението си той предяви обвинения и осъди повечето от тях за престъпления срещу държавата — модерна формулировка, включваща абсолютно всичко: от кражба с взлом и грабеж до убийство и държавна измяна.

Не мина много време и Картрайт осъзна, че Бариоки стига твърде далеч в стремежа си за справедливо възмездие, обвинявайки и осъждайки десетки хиляди язони, чиято връзка с правителството на Лабу е била съвсем далечна. Освен това повечето от арестуваните бяха болимбо и траджи — традиционните врагове на ризалите, от които произхождаше Бариоки, но това едва ли ги правеше служители и поддръжници на Лабу.