Майк Резник - Инферно

Говорителят, облечен във военна униформа (изглежда напоследък всички се обличаха така), четеше прогнозата за времето, което не изискваше кой знае какви усилия — то си беше както винаги меко, умерено, с кратък следобеден дъждец. Когато свърши с времето, говорителят направи кратък преглед на новините от деня — великолепната нова титла на Лабу, промените в имената, амнистията за всички затворници (като не се споменаваше нищо за положението „един от петима“ и че амнистията засяга само политическите затворници) и накрая съобщение, отнасящо се за преподобния Джеймс Оглипси, който се прибирал от триседмична почивка в Националния парк „Гама Лабу“ (бивш „Джонатан Рамзи“).

Оглипси, близък приятел на президента Лабу, на връщане у дома очевидно бил нападнат от подивели религиозни фанатици. По неизвестни причини нападателите го подложили на мъчения и накрая го разпънали на кръст. (На екрана се появи холограма на обезобразеното до неузнаваемост тяло на Оглипси, което все още висеше на кръста.) Извършителите били задържани и изпратени в затвора, но за съжаление армията пристигнала твърде късно на местопроизшествието, за да спаси обичания религиозен водач.

Пожизненият президент Гама Лабу бил потресен от смъртта на своя приятел и заявил, че щом християнството е в състояние да накара иначе разумни същества да извършат такова зверско престъпление, от този ден нататък то няма място на Фалигор. Самият Оглипси щял да бъде погребан като герой на другия ден следобед. Пожизненият президент съжалявал, че е възпрепятстван от важни държавни дела и няма да присъства на церемонията, но щял да изпрати една от съпругите си — не Батиша, а някоя от по-възрастните — да го представлява.

Картрайт се взираше слисан в холограмата на язона, когото беше видял жив и здрав предния ден, и този образ не му излизаше от ума дълго след като изключи приемника. Мъртвите очи сякаш надничаха право в душата му и говореха: „Нали ти казах, Артър! Той не е луд, а хитър варварин и още веднъж получи това, което искаше.“

„Ще се моля за душата ти, приятелю!“ — извика беззвучно Картрайт.

„Защо?“ — сякаш попита образът на Оглипси. — Не аз, ти си в ада."

Гама Лабу не беше толкова наивен да напуска Фалигор и да прави посещения из галактиката. Нали по този начин беше узурпирал властта на Бариоки. Ала там, отвъд, имаше неща, които му бяха нужни, и той започна да крои планове как да ги получи.

Канфор VI и VII, известни като Канфоритските близнаци, през многото векове непрекъснати войни с Републиката на хората бяха разработили всевъзможни оръжия. Повечето от тях бяха излезли от употреба не за друго, а защото хората се бяха научили да ги обезвреждат или да им противопоставят по-ефикасни средства. На Фалигор обаче щяха да свършат работа — там най-мощното оръжие, с което някой можеше да излезе срещу правителството, беше лазерната пушка. Затова Лабу покани делегация на канфоритите, в чийто състав влизаха както високите синкави създания от Канфор VI, така и дребните, закръглени жители на Канфор VII, трикраки и с червеникава кожа. Поднесоха им обилен обяд, забавляваха ги щедро и накрая се споразумяха с тях за доставката на неколкостотин оръжия срещу цялото производство на сребро и платина на Фалигор за следващата година. Никой не попита дали мините все още работят с пълен капацитет, а и Лабу не намери за нужно да спомене, че осемдесет процента от тях са закрити поради невъзможността на правителството да плаща на работниците и да купува резервни части. Когато истината се разбра, вече беше прекалено късно да се върнат оръжията, които бяха предвидливо разпръснати из цялата планета или всеки момент щяха да излязат от строя.

Тогава Лабу съвсем слиса останалите на Фалигор хора, като прие юдаизма и предложи на планетата Нови Ерусалим да открие свое посолство в Рем. Много бързо обаче се отказа от новата си вяра, когато разбра, че хората от нито една планета няма да го снабдяват с оръжие само заради това, че е приел тяхната религия.

Неговите покръствания и отричания станаха пословични и бяха обект на много шеги, докато накрая Лабу не попадна на някаква тайна идолопоклонническа религия, упражнявана от домарианите, които имаха крака като кокили и прекарваха по-голямата част от живота си, като следваха хода на своето слънце, докато се скриеше зад хоризонта. Те снабдиха Лабу с оръжие и твърда валута, а райнши, тяхната вяра, скоро се превърна в официална държавна религия на Фалигор. По щастливо стечение на обстоятелствата домарианите бяха хлородишащи същества, което физически не им позволяваше да посещават Фалигор, иначе щяха да забележат, че на цялата планета не е построено нито едно култово съоръжение или идол.