Ерих Ремарк - Спирка на хоризонта

— Наистина идва. Това дързост ли е или смелост?

— Така трябва.

— Ще го…

— Ще се държим непринудено, Лиевен.

— Не мога — каза Холщайн и си тръгна със зачервено лице.

Мърфи се приближаваше без да бърза и направи дружелюбна физиономия.

— Видях ви да карате. Колата тегли отлично.

За миг Кай се поколеба. Може Мърфи да е попаднал съвсем случайно на трибуната. В противен случаи явно го е подценявал. Директното насочване към най-деликатния въпрос беше умно решение, или поне нестандартно.

Той избегна въпроса:

— Още не съм доволен.

— Тогава сте прекалено взискателен. Скоростта ви по мое мнение бе над сто и осемдесет километра в час.

— Де да беше така. — Кай се учуди още повече. Тази настойчивост на Мърфи, поразителната и безсрамна последователност в опитите си да го заблуди, бе просто ненужна, щом държеше резултатите в ръце. Всичко това не можеше да послужи дори за заблуда. Кай добави:

— Още по-добре би било ако се доближим до двеста.

— Тогава състезанието ви е в кърпа вързано — Мърфи се засмя, и се облегна на радиатора.

— Как ви се струва температурата на радиатора? — предизвика го Лиевен.

Мърфи се изопна, очите му трепнаха, погледна Лиевен. Тогава опипа радиатора и отвърна студено:

— Отлично, наистина отлично — и си тръгна.

— Струва ми се, че сгрешихте, Лиевен — замислено каза Кай, когато останаха сами. — Помислихте си, че иска да провери загряването на радиатора. Убеден съм, че беше случайност. Той остана толкова искрено учуден, та смятам, че не е било преднамерено. За малко да минем в областта, където хората се разбират най-добре — с удар между зъбите.

Лиевен повдигна рамене.

— Обиди ли се?

— Много.

— Все ми е тая. Не обичам шпионите. Какво търсеше при нас?

— Неспокоен е.

— Ние също — особено сега.

— Признавам, но той бе принуден да изгуби равновесието си.

— Принуден?! — Лиевен намигна и избухна в смях. — Простено да му е.

— С една уговорка. Искам да ви призная нещо. От днес нататък, освен обективен, имам и субективен интерес към състезанието. Мърфи разбуди самолюбието ми. Ще му излезем със същите оръжия, както и той на нас. Ако успеем, ще станем дори и по-груби. Е. Това не е поведението от изисканите салони, но е по-въздействащо.

През последните дни на брадата на Холщайн покара светъл мъх. От толкова усърдие нямаше време да се обръсне. Дори за миг не се отделяше от пистата. Вече различаваше мотора на Мърфи отдалеч.

Усилията му, обаче, бяха безрезултатни. Каквото и да правеше, не можеше да пипне Мърфи. Американецът си караше като преди, но резултатите му бяха така противоречиви, че нямаха никаква стойност.

Холщайн не успя да засече цяла нормална обиколка. Мърфи знаеше, че го наблюдават и беше много предпазлив. Холщайн се отчая. Лиевен го успокояваше.

— Няма значение, дори и да не спечелим. Тази година основната ни цел е титла от европейското първенство в Сицилия.

Кай бе наел една барака, която подреди като работилница. Там го посети Мо Филби. Тя се изненада от радушния прием. Цветята, които носеше със себе си, Кай пъхна в радиатора на колата със загадъчна усмивка. Погледна творението си критично и подръпна оттук оттам.

— Сигурен талисман.

Мо Филби установи, че има късмет. Отсъствието и бе увеличило напрежението.

— Искам да си почина около час. Ще пиете ли чай с мен?

Кай вече се подготвяше. Тръгнаха. Той отби към пистата.

— Искам да погледна дали Холщайн е тук. Трябва да му поръчам нещо.

Холщайн не бе там, но за сметка на това се появи Мърфи. Кай обърна по посока на Милано. Развесели се, че успя да ядоса Мърфи по толкова примитивен начин; по-грубите оръжия се оказаха и по-добри.

Той прекара чудесен следобед. Успялото злосторничество го направи сърдечен и Мо Филби бе заразена от неговото настроение. Те си бъбреха невинно и се харесваха. На тази основа между тях за пръв път се породи истинско чувство.

Вечерта Кай отново беше в бараката. Махна цветята от колата, но се усети, вдигна ги, постави ги в чаша и им направи нещо като реверанс. Сянката му на стената също се наведе. Развеселен, той се опита да изиграе една сцена на сенките със самия себе си, като на остров Ява.

Накрая все пак взе цветята и ги изхвърли. Повдигна колата с два крика така, че задните колела не докосваха пода, и започна да оглежда подаването на газ от карбуратора. Хрумна му идея, той бързо надраска нещо, изтича до най-близкия телефон и помоли Холщайн да дойде веднага с един монтьор.