Салман Рушди - Сатанински строфи

— Аз живях целия си живот тук — съобщи му тя. — Затова само аз мога да реша.

Насрийн Чамчауала беше напълно безразлична към съдбата на стария дом.

— Още един жилищен блок с асансьори и един къс по-малко от стария Бомбай — вдигна рамене тя. — Какво значение има? Градовете се променят.

Тя вече се готвеше да се върне на Пали Хил, сваляйки кутиите с пеперуди от стените, събирайки препарираните си птици в салона.

— Зарежи това — каза Зинат Вакил. — Така и така не би могъл да живееш в този музей.

Тя беше права, разбира се; едва беше решил да обърне лице към бъдещето и веднага започна да се занимава с глупости и да съжалява за края на детството.

— Тръгнала съм да се срещна с Джордж и Бхупен, спомняш ли си? — каза тя. — Защо не дойдеш с мен? Трябва да започнеш да се гмуркаш в града.

Джордж Миранда току-що бе завършил един документален филм за общностите, интервюирайки индуисти и мюсюлмани с всякакви отсенки на мненията. Фундаменталисти от двете религии веднага бяха опитали да издействат заповед за забрана на прожекциите на филма и въпреки че бомбайс-ките съдилища бяха отхвърлили това искане, случаят беше отишъл нагоре до Върховния съд. Джордж, дори по-брадясал, с по-дълга коса и по-увиснал търбух, отколкото Салахудин си го спомняше, пиеше ром в една пивница в Дхоби Талао 331 331 Квартал в Бомбай. и блъскаше масата с песимистични юмруци.

— Това е Върховният съд със славата на шах Бано! — извика той, имайки предвид прословутия случай, в който под натиска на ислямски екстремисти съдът беше отсъдил, че плащането на алименти противоречи на волята на Аллах, правейки по такъв начин индийските закони по-реакционни, отколкото например тези на Пакистан. — Така че аз нямам голяма надежда.

Той засукваше безутешно восъчните краища на своя мустак. Новата му приятелка, една висока слаба бенгалка с къса коса, която Салахудин оприличи донякъде на Мишал Суфян, избра този момент, за да нападне Бхупен Ганди за публикуването на малко томче стихотворения за посещението му на „малкия храмов град“ Гагари в западните планински вериги. Стихотворенията били критикувани от десните индуисти; един изтъкнат южноиндийски професор обявил, че Бхупен „се лишил от правото да бъде наричан индийски поет“, но по мнението на младата жена, Сватилеха, Бхупен е бил прелъстен от религията в една опасна двойственост. С провиснала сива коса, сериозно, със сияещо лунообразно лице, Бхупен се защити:

— Казах, че единствените насаждения в Гагари са каменните богове, извадени от кариерите на хълмовете. Говорих за стада легенди, които освещават звънтенето на кравешки звънци, пасящи по склоновете. Това не са двойствени образи.

Сватилеха не беше убедена.

— Днес — настоя тя — нашите позиции трябва да са изказани с кристална яснота. Всички метафори са способни да бъдат изтълкувани превратно.

Тя предложи своята теория. Обществото е оркестрирано от онова, което тя наричаше великите наратори: история, икономика, етика. В Индия развитието на един корумпиран и затворен държавен апарат е „изключило народните маси от етическия проект“. В резултат те търсеха етическо удовлетворение в най-стария от всички наратори, който е религиозната вяра. „Но тези наратори са манипулирани от теокрацията и различните политически елементи по един напълно ретрограден начин“.

Бхупен каза:

— Ние не можем да отречем вездесъщността на вярата. Ако пишем така, че да предрешаваме, че подобна вяра е по някакъв начин заблуждение или неистина, тогава не сме ли виновни в елитизъм, в налагане на нашия мироглед на масите?

Сватилеха беше изпълнена с пренебрежение.

— Днес в Индия се очертават фронтовете — кресна тя. — Мирски срещу религиозен, светлината срещу мрака. По-добре да избереш на коя страна си.

Бхупен стана да си ходи ядосан. Зини го успокои.

— Не можем да си позволим схизми. Трябва да се изработи план.

Той отново седна и Сватилеха го целуна по бузата.

— Съжалявам — каза тя. — Твърде много университетско образование, винаги казва Джордж. Аз просто доказвах пример.

Бхупен, успокоен, се престори, че я боксира по носа; кризата отмина.

Бяха се срещнали, разбра сега Салахудин, за да обсъдят своя дял в една забележителна политическа демонстрация: образуването на човешка верига, простираща се от Входа към Индия 332 332 Впечатляваща арка, построена по случай посещението на крал Джордж V и кралица Мери през 1911. до най-крайните северни предградия на града в подкрепа на „националната интеграция“. Комунистическата партия на Индия (марксисти) наскоро била организирала точно същата човешка верига в Керала с голям успех.