Салман Рушди - Сатанински строфи

— Това е комунистическо шоу — обясни тя. — Така че официално не е събитие.

Какво беше обсебило заглавията на вечерните вестници?

Какво крещеше на читателите с огромни букви, докато на човешката верига не беше разрешен и шепот с дребен шрифт?

Тялото на уважавания филмов продуцент С. С. Сисодия било открито от домашната прислуга, лежащо в центъра на килима в дневната на апартамента на прочутия актьор мистър Джебраил Фаришта с дупка в сърцето. Мис Алилуя Коун намерила смъртта си в смятано за свързано с първия случай произшествие, падайки от покрива на небостъргача, от който няколко години по-рано мисис Реха Мерчант беше хвърлила децата и себе си върху цимента долу.

Сутрешните вестници бяха по-малко двусмислени за последната роля на Фаришта. ФАРИШТА Е ЗАПОДОЗРЯН, ИЗБЯГВА.

— Връщам се в Скендъл Пойнт — каза Салахудин на Зини, която, разбирайки погрешно това оттегляне в глъбините на собствения дух, се разпали:

— Мистър, по-добре е да решиш.

Тръгвайки си, той не знаеше как да я успокои, как да й обясни смазващото го чувство за вина, за отговорност: как да й каже, че тези убийства бяха черните цветя на семена, посети от него много отдавна?

— Просто трябва да помисля — каза той едва-едва, потвърждавайки подозренията й. — Само ден или два.

— Салад баба — каза тя рязко, — трябва да ти го кажа, човече. Страхотно време си избрал, наистина.

През нощта след участието в човешката верига Салахудин Чамчауала гледаше през прозореца на детската си спалня нощните форми на Арабско море, когато Кастурба почука настойчиво на вратата му.

— Един човек е тук, за да се види с теб — каза тя, почти просъсквайки думите, откровено уплашена.

Салахудин не беше видял никого да влиза през портата.

— През входа за прислугата — каза Кастурба в отговор на въпроса му. — И, баба, слушай, това е онзи Джебраил. Джебраил Фаришта, за когото вестниците казват… — гласът й се изгуби и тя загриза нервно ноктите на лявата си ръка.

— Къде е?

— Какво да правя, бях уплашена — изплака Кастурба. — Казах му в кабинета на баща ти, той само чака там. Може би е по-добре да не отиваш. Да се обадя ли на полицията? Бапуре 334 334 Възклицание, което най-точно отговаря на „Боже мой“. , такова нещо.

— Не. Не се обаждай. Аз ще ида да видя какво иска. Джебраил седеше на леглото на Ченгиз със старата лампа в ръце. Той носеше един мръсен бял тоалет от курта-паджама и приличаше на човек, който е спал на открито. Очите му бяха разфокусирани, без светлина, мъртви.

— Спуно — каза той уморено, махвайки с лампата по посока на едно кресло. — Чувствай се като у дома си.

— Изглеждаш ужасно — рискува Салахудин, изтръгвайки от другия мъж една далечна, цинична, чужда усмивка.

— Седни и млъкни, Спуно — каза Джебраил Фаришта. — Тук съм, за да ти разкажа една история.

Значи ти си бил, разбра Салахудин. Наистина си го направил: и двамата си ги убил. Но Джебраил беше опрял върховете на пръстите си и със затворени очи започна историята си — която беше също така краят на много истории — така:

Беше и не беше така във време отдавна забравено.

Е, както и да е, стана горе-долу така:

Не мога да съм сигурен, защото когато дойдоха да се обадят, не бях на себе си, не, яр, изобщо не бях на себе си някои дни са тежки как да ти кажа какво нещо е болестта нещо като това но не мога да съм сигурен

Винаги една част от мен стои отвън крещейки не моля те недей но няма полза виждаш когато дойде болестта

Аз съм ангелът проклетият ангел на бога а тези дни е отмъщаващият ангел Гавриил отмъстителят винаги отмъщение защо

Не съм сигурен нещо подобно за престъплението да бъдеш човек

особено жена но не изключително хората трябва да плащат

Нещо подобно

Така той я доведе не искаше да направи нищо лошо сега го

зная той само искаше да се съберем нннне можеш ли да

видиш каза той тя още не те е зззабравила за нищо на света

и ти каза той все още си луд по нннея всички знаят всичко

което искаше беше ние да да да

Но аз чух строфи

Ти ме пипна Спуно,

Строфи

Розови ябълки лимонов пай сис буум ба

Обичам кафе обичам чай

Виолетките са сини розите червени спомняй си за мен когато