Салман Рушди - Сатанински строфи

— Отворете къщата — изкомандва Ченгиз тази сутрин. — Искам да видя няколко усмихнати лица тук вместо вашите три навъсени сурати. Така след дълга пауза дойдоха хора: стари и млади, полузабравени братовчеди, чичовци, лели; неколцина приятели от старото време на националистическото движение, остарели в покер среброкоси джентълмени с ахкани 329 329 Дълги официални сака, носени от мюсюлманската аристокрация в края на века. и монокли, служители на различните фондации и филантропични организации, създадени преди години от Ченгиз, съперници-производители на селскостопански течности за пръскане и изкуствен тор. Истинско пликче с бонбони асорти, помисли си Салахудин; но също така се възхити как красиво се държеше всеки в присъствието на умиращия мъж: младите говореха задушевно с него за живота си, като че го уверяваха, че самият живот е непобедим, предлагайки му богатата утеха да бъде член на великата процесия на човешката раса, докато старите събуждаха миналото, така че той разбираше, че нищо не е забравено, нищо не е изгубено; че въпреки годините самоналожено уединение той оставаше свързан със света. Смъртта изтъкваше най-доброто у хората; беше добре да ти бъде показано — осъзна Салахудин, — че хората бяха и такива: внимателни, обичащи, дори благородни. Ние все още сме способни на възторг, мислеше той в празнично настроение; въпреки всичко ние все още можем да превъзхождаме. Една красива млада жена — на Салахудин му хрумна, че това сигурно беше негова племенница и той се почувства засрамен, че не знае името й — правеше моментални снимки с „Полароид“ на Ченгиз и неговите посетители и болният мъж много се забавляваше, кривейки се, след това целуваше многото предлагани бузи с една светлина в очите, която Салахудин определи като носталгия. Като празненство на рожден ден е, помисли той. Или: като Бдението над Финеган. Мъртвият отказва да легне и оставя на живите да се забавляват на воля.

— Трябва да му кажем — настоя Салахудин, когато посетителите си тръгнаха. Насрийн сведе глава и кимна. Кастур-ба избухна в сълзи.

Казаха му следващата сутрин, като помолиха специалиста да присъства, за да отговори на всеки въпрос, който Ченгиз би имал. Специалистът Паникар (име, което англичаните със сигурност ще произнесат погрешно и ще се кикотят на това, помисли Салахудин, както мюсюлманите на Факхар) 330 330 Panikkar може да се произнесе буквално като „паническа кола“, а Fakhar като „шибан косъм“. пристигна в десет, блестящ от самоувереност.

— Аз би трябвало да му кажа — каза той, взимайки нещата под контрол. — Повечето пациенти се чувстват засрамени, ако позволят на своите най-скъпи да видят страха им.

— Дръжки ще направите — каза Салахудин с такава ярост, че това го изненада.

— Е, в такъв случай — вдигна рамене Паникар, правейки се, че си тръгва, което спечели спора, защото сега Насрийн и Кастурба се помолиха на Саладин:

— Моля, нека не се караме.

Салахудин, победен, въведе доктора при баща си и затвори вратата на кабинета.

— Имам рак — каза Ченгиз Чамчауала на Насрийн, Кастурба и Салахудин след тръгването на Паникар. Той говореше ясно, изговаряйки думата с предизвикателна, преувеличена грижа. — Много е напреднал. Не съм изненадан. Казах на Паникар: „Това ви казах още първия ден. Къде другаде можеше да е отишла всичката кръв?“

Пред кабинета Кастурба каза на Салахудин:

— Откакто дойде, в очите му имаше светлина. Колко беше щастлив вчера, с всички тези хора! Но сега очите му са замъглени. Той няма да се бори.

Този следобед Салахудин се оказа сам с баща си, докато двете жени подремваха. Откри, че той, който винаги беше толкова решителен да вади всичко на показ, да каже думата, сега беше стеснителен и мълчалив, не знаейки как да говори. Но Ченгиз имаше да казва нещо.

— Искам да знаеш — каза той на сина си, — че нямам изобщо никакъв проблем с това нещо. Човек трябва да умре от нещо и не е толкова тежко, както би било, ако умирах млад. Не храня празни надежди; зная, че никъде няма да отида след това. Това е краят. О’кей. Единственото нещо, от което се страхувам, е болката, защото когато има болка, човек губи достойнството си. Не искам това да се случи.

Салахудин беше поразен от благоговение. Първо човек се влюбва отново до ушите в баща си и след това се научава и да го гледа с уважение.

— Лекарите казват, че твоят случай е един на милион — отговори той правдиво. — Изглежда, че ти е спестена болката.