Салман Рушди - Сатанински строфи

Събуждайки се в ранната привечер, той слезе долу, за да открие двете стари жени пред стаята на Ченгиз, които се опитваха да определят подробностите на неговото лечение. Освен всекидневното хапче мелфалан му бяха предписани цяла батарея лекарства в опит да се преборят гибелните странични въздействия на рака: анемия, пресилване на сърцето и така нататък. Изозорбид динитрат, две таблетки четири пъти на ден, фуроземид, една таблетка три пъти, предни-золон, шест таблетки два пъти дневно…

— Аз ще свърша това — каза той на облекчените стари жени. — Поне едно нещо, което мога да направя.

Агарол срещу запека му, спиронолактон за Бог знае какво и един зилорик, алопуринол: той внезапно си спомни, луда работа, един древен театрален преглед, в който един английски критик, Кенет Тайнън, си беше представил многосричните герои в „Тембълейн Велики“ на Мърлоу като „орда хапчета и чудотворни лекарства, наумили си да се погубят едно друго“:

Нещата, които човешката памет изхвърля нагоре! Но може би този фармацевтичен Тембълейн не беше толкова лоша възхвала за падналия монарх, лежащ тук в пълния си с книжни червеи кабинет, втренчен в три свята, чакайки края.

— Хайде, абба 327 327 Баща. — появи се той с весела маршова стъпка пред него. — Време е да ти спасим живота.

Все още на мястото си на една полица в кабинета на Ченгиз: някаква си медно-пиринчена лампа, за която смятаха, че има силата да изпълнява желания, но досега (защото никога не я бяха потърквали) неизпитана. Донякъде потъмняла, сега тя гледаше надолу умиращия си собственик и от своя страна беше наблюдавана от единствения му син. Който за един миг беше силно изкушен да я свали, потърка три пъти и да поиска от джина с тюрбан на главата магия… обаче Салахудин остави лампата на мястото й. Тук нямаше място за джинове, вампири или ифрити; не можеха да бъдат разрешени духове или фантазии. Никакви магически формули; само безсилието на хапчетата.

— Тук е лечителят — пропя Салахудин, тракайки с малките шишенца, събуждайки баща си от сън.

— Лекарства — Ченгиз гримасничеше по детски, — Бърр, гадост, уух.

Тази нощ Салахудин накара Насрийн и Кастурба да спят удобно в собствените си легла, докато той бдеше над Ченгиз от един дюшек на пода. След среднощната си доза изозорбид умиращият мъж спа три часа и след това трябваше да отиде до тоалетната. Салахудин фактически го вдигна на крака и беше учуден от лекотата на Ченгиз. Той винаги е бил тежък мъж, но сега беше жив обяд за напредващите ракови клетки… В тоалетната Ченгиз отказа всякаква помощ.

— Той няма да те остави и едно нещо да свършиш — оплака се с любов Кастурба. — Какъвто си е плах човек.

По пътя обратно в леглото той се облягаше леко на ръката на Салахудин и се влачеше напред на плоски стъпала в стари износени домашни пантофи, докато останалата му коса стърчеше под смешни ъгли, а главата му бе протегната клюнообразно напред върху мършавия крехък врат. Салахудин внезапно закопня да вдигне стария човек, да го залюлее на ръце и да запее нежна утешителна песен. Вместо това той избъбри в този най-малко подходящ момент, молба за сдобряване.

— Абба, аз дойдох, защото не исках между нас повече да има недоразумения…

Шибан идиот! Да те направи дяволът на въглен, страхливецо белосан 328 328 „Макбет“, V действие. Прев. на В. Петров. . Посред проклетата нощ. И ако не е разбрал, че умира, тази малка реч пред смъртния одър със сигурност му е позволила да го направи. Ченгиз продължи да влачи крака, натискът върху ръката на сина му се увеличи съвсем слабо.

— Това вече няма значение — каза той. — Забравено е, каквото и да е било.

На сутринта Насрийн и Кастурба пристигнаха в чисти сарита, изглеждаха отпочинали и се оплакваха:

— Беше толкова ужасно да спим далече от него, че не мигнахме.

Те се хвърлиха върху Ченгиз и техните милувки бяха толкова нежни, че Салахудин изпита чувството, че шпионира интимни моменти, както се случи на сватбата на Мишал Суфян. Той тихо излезе от стаята, докато тримата любовници се прегръщаха, целуваха и плачеха.

Смъртта, великият факт, плетеше своята магия около къщата на Скендъл Пойнт. Салахудин й се предаде като всички останали, дори и Ченгиз, който през този втори ден често се усмихваше със старата си мошеническа усмивка, онази, която казваше: зная какво става, ще участвам, не мислете, че сте ме излъгали. Кастурба и Насрийн непрекъснато се суетяха над него, вчесвайки косата му, придумвайки го да яде и пие. Езикът му беше уголемен в устата, правеше думите му малко неясни и преглъщането трудно; той отказваше всичко влакнесто или жилаво, дори пилешките гърди, които беше обичал цял живот. Лъжица супа, картофено пюре, лъжичка яйчен крем. Бебешка храна. Когато сядаше изправен в леглото, Салахудин сядаше зад него: Ченгиз се облягаше на тялото на сина си, докато ядеше.