Салман Рушди - Сатанински строфи

ИЗВЕСТНИ ПЕТНИТЕЛИ НА ИСТОРИЯТА 324 324 Индийски английски за хора с криминално досие. ВИНОВНИ ЗА УБИЙСТВАТА, заяви правителствен говорител, но „прогресивни елементи“ отхвърлиха този анализ. ГРАДСКАТА ПОЛИЦИЯ ЗАМЪРСЕНА ОТ ОБЩНОСТНИ АГИТАТОРИ, внушаваше контрааргументът. ИНДУИСТКИ НАЦИОНАЛИСТИ ИЗПАДНАХА В AMOK. Един политически двуседмичник съдържаше снимки на плакати, издигнати на Джума Масджид в стария Делхи. Имамът, мъж с увиснал корем и цинични очи, който можеше да бъде открит през повечето сутрини в „градината си“ — пустош от червена почва и отпадъци в сянката на джамията, — броящ рупии, дарени от вярващите, и навиващ всяка банкнота поотделно, така че сякаш държеше шепа подобни на бееди цигари — и който сам не беше чужд на общностната политика, явно беше решен да извлече максимална полза от ужаса в Меерут. Загасете огъня под нашите гърди, крещяха плакатите. Поздравете с почит тези, които срещнаха мъченичеството от куршумите на полицията. Още: Уви! Уви! Уви! Събудете премиер-министъра! И накрая, повикът за действие: Ще се съблюдава бандх 325 325 Генерална стачка, използвана като политически протест. и датата за стачката.

— Лоши дни — продължи Сисодия. — Защото за фифи-филмите, също и ТВ и икономиката Ддделхи има вредни последствия. — След това се развесели, когато приближиха стюардесите. — Трябва да призная, че съм члечлен на клук-луба на правилите го на миля височина 326 326 Според модерните легенди всеки, който успешно е правил секс в самолет по време на полет, е член на този клуб. , — каза той весело в обсега на слуха на прислужващите. — А ти? Да видя ли какво мога да уруруредя?

О, на какви дисоциации е способен човешкият разум, мрачно се възхищаваше Саладин. О, противопоставящите се „азове“, блъскащи и мушкайки се в тези торби от кожа. Не е чудно, че не можем да останем съсредоточени върху нищо за твърде дълго; не е чудно, че изобретихме устройства за дистанционно скачане по каналите. Ако обърнем тези инструменти към самите себе си, можем да открием повече канали, отколкото някога си е мечтал някой кабелен или сателитен магнат… Той самият беше усетил мислите си да се скитат, без значение колко силно се опитваше да ги съсредоточи върху баща си, към въпроса за мис Зинат Вакил. Предварително беше пратил телеграма, съобщавайки й за пристигането си; щеше ли тя да посрещне самолета? Какво може или не може да се случи помежду им? Беше ли той, оставяйки я, невръщайки се, изгубвайки връзка за известно време, направил Непростимото нещо? Беше ли тя — помисли той и беше шокиран от осъзнаването, че просто не му беше хрумнало по-рано — омъжена? Влюбена? Обвързана? И за самия себе си: какво в действителност искаше? Ще узная, когато я видя, помисли си той. Бъдещето, дори когато беше проблясък, забулен от въпроси, не можеше да бъде затъмнено от миналото; дори когато смъртта излизаше в средата на сцената, животът продължаваше, борейки се за равни права.

Полетът мина без произшествия.

Зинат Вакил не чакаше на летището.

— Ела с мен — махна Сисодия. — Колата ми е дошла да ме взевземе, така че, моля, позволи ми да те зазакарам.

Тридесет и пет минути по-късно Саладин Чамча беше на Скендъл Пойнт, стоейки пред портите на детството с чанта и калъфи за костюми, гледайки във вносната видеоконтролна система за отваряне. Лозунги против наркотиците бяха изрисувани по стената на оградата: ВСИЧКИ СЪНИЩА СА УДАВЕНИ, КОГАТО ЗАХАРТА Е КАФЯВА. И: БЪДЕЩЕТО Е ЧЕРНО, КОГАТО ЗАХАРТА Е КАФЯВА. Кураж, старче, стегна се той и позвъни веднъж, както беше наредено, решително, за да привлече вниманието.

В плодородната градина пънът на отсеченото орехово дърво грабна неспокойния му поглед. Сега вероятно го използват като маса за пикници, горчиво размишляваше той. Баща му винаги е имал дарба за мелодраматичния, самосъжалителен жест и да обядва върху една повърхност, която съдържаше толкова емоционален кипеж — без съмнение, с много дълбоки въздишки между големите залъци, — щеше да отговаря точно на характера му. Сега щеше ли да направи театър и от своята смърт, чудеше се Саладин. Какво ефектно представление за съчувствие можеше да изнесе сега старото копеле! Всеки в близост до един умиращ мъж беше оставен напълно на неговата милост. Удари, стоварени от смъртен одър, оставяха синини, които никога не избледняваха.

Неговата мащеха изплува от мраморната господарска къща на умиращия мъж, за да поздрави Чамча без никакъв намек на омраза.