Салман Рушди - Сатанински строфи

Продуцентът явно беше хит сред стюардесите. Те се щураха покрай спящата му личност, освобождавайки чашата от пръстите му и премествайки я на сигурно място, разстилайки одеяло върху долната му половина и вълнувайки се одобрително над хъркащата му глава: „Не прилича ли на кученце? Един малък симпатяга, кълна се!“ Неочаквано Чамча си спомни за дамите от обществото в Бомбай, потупващи го по главата по време на малките майчини soiree, и отблъсна сълзи на изненада. Сисодия наистина изглеждаше леко вулгарен; беше свалил очилата си преди да заспи и тяхното отсъствие му придаваше странно гол вид. В очите на Чамча той не приличаше на нещо повече от огромен лингам. на Шива 323 323 Лингам — фалически камък, свързван с Шива, един от най-почитаните обекти в индуизма. . Може би това беше причината за неговата популярност сред дамите.

Прелиствайки разсеяно списанията и вестниците, които му бяха предложени от стюардесите, Саладин случайно попадна на един стар познат с неприятности. Прочистеното от Хол Велънс Шоу на извънземните се беше провалило напълно в Съединените щати и свалено от екран. Още по-лошо, неговата рекламна агенция и клоновете й бяха погълнати от един американски Левиатан и беше вероятно Хол да е на път да бъде изхвърлен, завладян от отвъдатлантическия дракон, който той беше тръгнал да опитомява. Беше трудно да изпита съжаление към Велънс, безработен и паднал до няколкото си последни милиона, изоставен от своята любима мисис Торчър и нейните приятелчета, изхвърлен в забравата, запазена за паднали фаворити заедно с фалирали експерт-предприемачи и търгуващи с вътрешна информация финансисти, и бивши министри-отстъпници; но Чамча, летящ към смъртния одър на баща си, беше в толкова възбудено емоционално състояние, че успя да предизвика една прощаваща буца в гърлото си дори за злия Хол. На чия ли маса край басейна, чудеше се неопределено той, свири Бейби сега?

В Индия войната между мъжете и жените не показваше признаци на отслабване. В „Индиън Експрес“ той прочете справката за последното „самоубийство на младоженка“. Съпругът, Праджапати, е изчезнал. На следващата страница в седмичните малки обяви родителите на млади мъже все още изискваха, а родителите на млади жени гордо предлагаха булки с „пшеничен цвят“. Чамча си спомни приятеля на Зини, поета Бхупен Ганди, който говореше за подобни неща със страстна горчивина. „Как да се обвиняват другите, че имат предразсъдъци, когато собствените ни ръце са толкова мръсни? — беше произнесъл с патос той. — Много от вас в Британия говорят за преследване. Добре, не съм бил там, не познавам вашето положение, но според моя личен опит никога не съм бил способен да се чувствам удобно, описван като жертва. Според класовата терминология очевидно не съм. Дори в културно отношение тук намираш целия фанатизъм, всички действия, свързвани с потиснически групи. Така докато много индийци са несъмнено потискани, аз не мисля, че някой от нас има право да претендира за подобно бляскаво положение.“

„Проблемът с радикалната критика на Бхупен — забеляза Зини — е, че реакционери като Салад баба тук обичат да я поглъщат лакомо.“

Бушуваше един оръжеен скандал; беше ли платило индийското правителство подкупи на посредници и след това тръгнало да ги прикрие? Огромни суми са забъркани, доверието в премиер-министър а беше отслабено, но на Чамча не можеше да се досажда с нещо подобно. Той зяпаше мътната фотография на една вътрешна страница — неясни подпухнали форми, плуващи в големи количества надолу по река. В един северноиндийски град е имало клане на мюсюлмани и техните трупове били захвърлени във водата, където очаквали богослужението на някакъв Гефър Хекзъм. Там имаше стотици подути и гранясали тела; смрадта сякаш се издигаше от страницата. И в Кашмир един преди популярен министър-председател, който беше „направил едно съгласуване“ с Конгресната партия, беше замерян с обувки по време на клетвените молитви от групи разярени ислямски фундаменталисти. Общностността, сектанското напрежение бяха вездесъщи: сякаш боговете отиваха на война. Във вечната битка между красотата на света и неговата жестокост жестокостта печелеше терен с всеки изминал ден. Гласът на Сисо-дия се натрапи на тези мрачни мисли. Продуцентът се беше събудил, за да види фотографията от Меерут, втренчена от сгъваемата маса на Чамча.

— Истината е — каза той без обичайното си добродушие, — че религиозната вяра, която съдържа шифъра на най-високите ссстремежи на човешката раса, днес в нашата ссстрана е слуга на най-низки инстинкти и Бббог е творение на злото.