Салман Рушди - Сатанински строфи

Това каза Осман, момчето с вола, на детективите, които бяха силно разтърсени от клетвените показания на сарпанча:

— Първо много се страхувах да не се удавя аз самият. Все още търсех, търсех, главно заради нея, Айша, която познавах отпреди промяната й. И съвсем в края го видях да се случва, изумителното нещо. Водата се отвори и ги видях да вървят по океанското дъно сред умиращата риба.

Шри Шринивас също се закле в богинята Лакшми, че е видял разделянето на Арабско море; и по времето, когато детективите стигнаха до мисис Курейши, те бяха напълно обезкуражени, защото знаеха, че е било невъзможно за мъжете заедно да измислят тази история. Майката на Мишал, жената на големия банкер, разказа същата история със собствени думи.

— Вярвате или не вярвате — завърши тя изразително, — но каквото са видели очите ми, това повтаря езикът ми.

Гъшокожи мъже от ОКР опитаха трета степен:

— Слушай, сарпанч, не сери с устата си. Толкова много бяха там, никой не видя тези неща. Удавените тела вече плуват към брега, подути като балони и смърдящи като пъкъла. Ако продължаваш да лъжеш, ще те заведем и пъхнем носа ти в истината.

— Можете да ми покажете каквото искате — каза сарпанчът Мохамед Дин на разпитващите го. — Но все още съм видял каквото съм видял.

— А ти? — събраха се мъжете от ОКР., за да питат Мир-за Саид Ахтар, щом се събуди. — Какво видя на брега?

— Как може да питате? — възмути се той. — Жена ми се удави. Не идвайте да ме бомбардирате с въпроси.

Когато разбра, че е единственият оцелял от хаджа на Айша, невидял разделянето на вълните — Шри Шринивас беше този, който му каза какво са видели другите, добавяйки печално: „Наш е срамът, че не бяхме сметнати за достойни да ги придружим. За нас, сетхджи, водите се затвориха, затръшнаха се в лицата ни подобно на райските порти“, — Мирза Саид рухна и плака една седмица и един ден, сухите ридания продължаваха да разтърсват тялото му дълго след като слъзните му канали бяха свършили солта.

След това си отиде вкъщи.

Молци бяха изяли пункахите на Перистан и библиотеката беше погълната от милиони гладни червеи. Когато отвори крановете, змии се процедиха вместо вода и пълзящи растения се бяха чифтосали около леглото с четирите резбовани колони, в което някога бяха спали вицекрале. Сякаш времето се беше ускорило в негово отсъствие и някак си векове бяха изминали вместо месеци, така че, когато докосна огромния персийски килим, навит в балната зала, той се натроши под ръката му, и ваните бяха пълни с жаби с алени очи. През нощта чакали виеха с вятъра. Голямото дърво беше мъртво или близо до смъртта и нивите бяха безплодни като пустинята; градините на Перистан, в които преди много време видя едно красиво младо момиче, отдавна бяха пожълтели в грозота. Лешоядите бяха единствените птици в небето.

Той издърпа един люлеещ се стол на верандата, седна и се залюля нежно до заспиване.

Веднъж, само веднъж той посети дървото. Селото се беше раздробило на прах; селяни без земя и плячкаджии се бяха опитали да заграбят изоставената земя, но сушата ги беше прогонила. Тук не беше паднал дъжд. Мирза Саид се върна в Перистан и заключи с катинар ръждясалите порти. Той не беше заинтересуван от съдбата на останалите оцелели; отиде при телефона и го откъсна от стената.

След неброени дни на него му хрумна, че умира от глад, защото можеше да помирише как тялото му смърди на лакочистител, но тъй като не се чувстваше нито гладен, нито жаден, реши, че няма смисъл да си създава грижи с намирането на храна. За какво? Много по-добре е да се люлее в стола си и да не мисли, не мисли, не мисли.

В последната нощ на живота си той чу шум, като че гигант смазва гора под краката си и помириса зловоние като от пръдня на великан и осъзна, че дървото гори. Измъкна се от стола си и се заклатушка замаяно надолу към градината, за да гледа огъня, чиито пламъци поглъщаха истории, спомени, родословия, пречиствайки земята и идвайки към него, за да го освободят; защото ветровете духаха огъня към земята на господарската къща, така че достатъчно скоро, достатъчно скоро щеше да дойде нейният ред. Той видя дървото да избухва в хиляди парчета и стволът да се пръска подобно на сърце; след това се обърна и се запъти към мястото в градината, където Айша за пръв път хвана очите му; и сега почувства да го обзема една бавност, голяма тежест и той легна в светлата прах. Преди очите му да се затворят, той почувства нещо леко да докосва устните му и видя малък грозд пеперуди да се бори да влезе в устата му. След това морето се изля върху му и той беше във водата до Айша, която беше излязла чудотворно от тялото на жена му…